Една усмивка си отиде завинаги от Земята. Една усмивка, запомняща се и завладяваща, една усмивка обичаща – тази на големия наш актьор Никола Анастасов. Споменът за него обаче ще живее вечно в хиляди туптящи сърца.
В последния му земен път Никола Анастасов изпратиха неговите близки, колеги, делели една сцена и емоции толкова дълги години, признателни почитатели, радвали се истински с него. Неслучайно поклонението пред големия човек и актьор, майстор на сатирата, Никола Анастасов бе именно в любимата му Сатира, на която той посвети 59 години от живота си. Днес, обаче Сатирата беше някак тъжна – тя се раздели със своята най-голяма усмивка.
Кольо е част от мен. Аз не го губя, защото го нося със себе си, каза актрисата Татяна Лолова, цитирана от БГНЕС. „Била съм 17-годишна, когато за първи път постъпихме в Държавното висше театрално училище. Завършихме, след това той отиде за малко във Враца, а аз в Русе. След това се основа Сатиричният театър, ние дойдохме в него. Кольо искал да стане хидроинженер, обаче не го приели. Той свиреше прекрасно на китара и пееше любовни песни. Той беше много романтичен, освен комедиен, освен ведър, заразително прекрасен, беше и организатор. А, в началото беше едно момченце от тези, които като има някакво работа и гледа да се покрие. Как стана изведнъж толкова можещ”, разказа голямата актриса за своя колега и приятел.
„Хубаво е публиката да знае, че ние сме богаташите на България - това, че нямаме пари, не значи, че не сме богаташите и Кольо беше един от тези богаташи. Калата беше бурлакът, той влачеше всички тежки роли, но Кольо, пък беше чарът. Даже не знаех, че му викат Кольо – усмивката, аз го знам като Кольо – чарът. Спомням си как веднъж се връщахме от Княжево, той кара колата и приближаваме един милиционер, който беше бесен, със страшна физиономия. Изведнъж видя, че Кольо е шофьорът, по-щастлива физиономия от лицето на този милиционер, който каза – Коленце, ти ли си и го пусна, не бях виждала. Тя не беше голяма грешката, която Кольо направи, но ако беше някой друг, щеше да обере пешкира. Кольо обираше обичта, прегръдката, усмивката на всеки, който се докоснеше до него”, сподели Татяна Лолова.
Тя разказа, че е очаквала да го види на 26 август на празника на киното – „Любовта е лудост”. „Той минаваше по червения килим страшно елегантен. Сега без него „Любовта е лудост” ще бъде със спомена и със спомена за много други прекрасни актьори – Коста Цонев, високият, който вървеше във Варна, Черкелов, Джоко Росич, Борето Карадимчев…”, каза още Лолова.
Целият български театър загуби едно грамадно поколение, едно изключително поколение от велики актьори. Когато смехът изчезва, това е най-тъжното, сподели актрисата Мария Статулова. „Големият комик е научен винаги да се усмихва. Той е длъжен, за да запази усмивките на другите около себе си. Аз мога само с една голяма усмивка и една голяма целувка да кажа – добър полет на Кольо Анастасов”, добави тя.
От своя страна актьорът Калин Сърменов призна, че му е много трудно да говори за Никола Анастасов в минало свършено време по простата причина, че той е човек, който за него винаги е бил учител и ще си остане такъв. „Ще го запомня с една усмивка, с отношението си към професията и се надявам да се превърнат в примери всички негови случки, крачки и събития, които той направи в театъра и в българската култура”, сподели актьорът.
Сърменов заяви, че много му се иска неговото поколение и поколенията след него да знаят, че така трябва да се работи – смирено, отдадено към професията и отдадено към колегите, и към всичко, което се случва в театъра, киното, свързано с нашата професия. „Ние някак си като че ли през годините забравихме това. Започнахме да слагаме себе си пред професията и това не е добър знак за културата, въобще”, заяви актьорът.
Той изтъкна, че е факт, че всички си отиваме един ден, но, тези, които остават следа в съзнанието и в историята, сме длъжни като поколение и народ да ги помним. „Много бързо забравяме и ми се иска поколенията след нас, особено по-младите, това нещо да не го забравят”, добави Калин Сърменов.
„Талантът му няма какво да се обсъжда, но той имаше и чудесен характер, комуникация с хората, любовта, с която работеше в театъра, с която следваше колегите си. Цяло поколение същински звезди, към които се числеше и той, за съжаление са на една възраст, когато раздялата е неминуема”, заяви директорът на Сатиричния театър проф. Здравко Митков.
Според него това, което може да се направи е тези актьори, които все още са в творчески възможности и кондиция, да може да ги използваме максимално, да ги показваме на сцената, за да живеят заедно с нас. „Ще дойдат и хората на нашето време, новите специалисти и таланти в областта на театъра. Така, че се надявам, че неговата творческа аура ще се прелее сред другите хора все още желаят да работят в театъра”, каза още директорът на Сатирата.
Актьорът Пламен Сираков изрази един дълбок поклон пред приятеля и колегата си Кольо Анастасов. „Ще продължим по пътя му, докато ни е писано. Но, той е много светъл и усмихнат образ. Затова и хората трябва да си го спомнят с усмивка, неговата усмивка. Лъчезарен, добър, страхотна харизма имаше. Беше провокативен, просто го поглеждаш и се засмиваш с добро. Поклон!”, каза още Сираков.
Кольо беше много добър приятел, професор на усмивката. Разкошен човек, с фино чувство за хумор. Искам да го запазя и запомня, такъв, какъвто беше, заяви от своя страна и Любомир Нейков.
Големият актьор Никола Анастасов посвети 59 години от живота си на сцената на любимата му Сатира. На сцената на Сатирата Никола Анастасов изигра над 50 роли. Той бе усмивката на театъра, любимец на публиката, човек с голямо сърце и душа. Актьорът почина на 84 години след тежко боледуване.
Никола Анастасов е роден на 22 април 1932 година. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1955 година при проф. Стефан Сърчаджиев. От 1957 година до последните си дни е на сцената на Сатирата. Тук „Усмивката на Сатирата”, както го нарича колегата му Георги Калоянчев, изиграва най-емблематичните си роли в театъра – сред тях са Лило от „Суматоха“ и Лазар от „Януари“ на Радичков, Колоездачът от „Когато розите танцуват“ от Валери Петров, Санчо Панса от „Рицарят на печалния образ“ от Стефан Цанев, Мамаев от „И най-мъдрият си е малко прост“ по Островски. Той изпълнява главните роли и в пиесите на Стратиев „Сако от велур“, „Римска баня“, „Рейс“ и „От другата страна“.
Освен с десетките театрални сцени, ще помним актьора и с превъплъщенията му в киното и телевизия, с ролите в „Тримата от запаса”, „Пагоните на дявола”, „На всеки километър” и със забавните сцени от „Нако, Дако и Цако” заедно с великите Георги Калоянчев и Георги Парцалев.
Никола Анастасов озвучава главния герой в култовата аудиодраматизация на „Мечо Пух“ от 80-те години на миналия век.
Навръх 84-тия си рожден ден на 22 април тази година доайенът на Сатирата отново се качи на сцената, въпреки крехкото си здраве, в спектакъла „Лека форма на тежка депресия“ по текстове на Станислав Стратиев. След спектакъла той се обърна към публиката с думите: „Пожелавам на хората повече да се смеят. Смехът е превъзходството на човека!”.
Нако, Дако и Цако се събраха на небесната сцена. Аплодисменти и дълбок поклон!
