Защо АПИ сключва договори с външна фирма-посредник (например "Интелигентни системи"), за да свързва системата на държавната структура например с бензиностанции и дава 7% комисионна на посредник само за електронно свързване? Отговор на този въпрос даде проф. Олег Асенов, началник на отдел "Управление на информационните системи и инфраструктура" в Националното ТОЛ управление.
За да развиваме пунктовете за контрол на ТОЛ системата т.е. за електронни винетки, трябва да има инвестиция от около 7000 лева на пункт. Имало обаче и друг канал за продажба на винетки – с директни партньори, но и там трябвали инвестиции от 4500 лева на обект, за да заработи системата. Всеки от тези пунктове трябвало да бъде част от криптираната вътрешна система на АПИ, обясни Асенов. По думите му, дори за "готов обект" - със собствена електронна система и осигурена интернет връзка, трябвало да се развие външна структура – софтуер, който да свърже АПИ със съответния обект, трябвало отделно да се правят неща, не било достатъчно да има само интернет в обекта, за да се направи връзка със системата на АПИ.
Според Асенов търговското опериране било около 2%, но трябвало да има развитие на системата и интерфейса. Нямаме готов, отворен междинен интерфейс, който да свърже ядрото на системата на АПИ със системата на съответния обект, каза той пред Нова телевизия. Това не е електронен магазин, настоя професорът, според когото комисионната не била 7%, а 7% отиват "за търговска реализация, за търговско опериране".
Асенов каза и, че 40% от електронните винетки се продават директно от АПИ, а останалите 60% се продават пред външни обекти. Досега са продадени 1,240 млн. винетки т.е. с 500 хил. повече от края на миналата година.
Всъщност 7-те процента, давани на посредници за свързване най-вече с бензиностанции, са част от събраните от продажбата на електронни винетки приходи.