Министерството на труда и социалната политика(МТСП) внесе в парламента анализ на законодателството в областта на социалното подпомагане в изпълнение на решение на парламента от 25 юни. Документът е подготвен от Българската академия на науките (БАН). Анализът включва последваща оценка на въздействието на действащото законодателство в областта на социалното подпомагане и социалните услуги, съобщиха от социалното министерство.
Документът съдържа анализ на правната рамка и резултатите от правоприлагането на Закона за социално подпомагане, Закона за семейни помощи за деца, Закона за личната помощ, Закона за хората с увреждания и Закона за закрила на детето.
Сред основните констатации в доклада е, че законодателството в социалната сфера е доста фрагментирано – около 40 нормативни акта уреждат социалните права и свързаните с тях социални помощи, финансова и нефинансова подкрепа и социалните услуги. Оценяваната група закони създава правната рамка за предоставянето на над 140 типа закрила, мерки, услуги, чрез които се осигурява социална закрила на нуждаещите се членове на обществото ни. Фрагментираното законодателство е пречка пред осъществяването на ефективен и ефикасен контрол върху лицата и семействата, които ползват социална подкрепа, се посочва в доклада на БАН.
Като слаба страна на законодателството анализът отчита честите нормативни промени, които се правят без връзка помежду им, което не е ефективно в практиката при правоприлагане на актовете. При това състояние много от потребителите, техните организации и неправителствените организации намират за резонно материята да бъде кодифицирана чрез създаването на Кодекс за социална подкрепа или социална закрила. Кодифицирането на социалното законодателство в областта на социалната защита би могло да адресира проблематиката и да преодолее сегашната липса на синхрон със законовите и подзаконовите нормативни актове, смятат учените от Академията на науките.
Авторите на доклада посочват, че чрез един общ социален кодекс може да се постигне по-добра комуникация между институциите и по този начин по-добро обхващане на уязвимите групи като се регламентира задължение на общинските администрации и институции по места да работят в тясно сътрудничество за издирване и информиране на хора, живеещи в отдалечени райони, със специален акцент върху възрастни самотно живеещи хора, относно правата им на социално подпомагане.
Сред основните изводи в анализа е, че са необходими изменения и допълнения в нормативната уредба, които да позволят повишаване на ефективността на личната помощ за хора с увреждания. В повечето случаи лицата, получаващи лична помощ получават и помощ под друга форма – финансова подкрепа, социални и здравни услуги, трудова рехабилитация. Поради тази причина личната подкрепа трябва да бъде елемент на интегрирана подкрепа, а не отделна помощ като отговор на конкретен функционален дефицит. През последните години се прие и се работи в посока интегрирана подкрепа за всички групи в неравностойно положение и поради тази причина отделянето на личната помощ в отделно законодателство противоречи на този цялостен подход, се казва в доклада на БАН.
