Борисов едва ли ще се оттегли заради 15 палатки на Орлов мост. Точно обратното: заради блокадата на кръстовища той трупа шанс все повече хора да намразят протестиращите. Веселин Стойнев коментира препъникамъните пред протеста в анализ за Deutsche Welle.
Протестът за оставките на правителството и на главния прокурор е гражданска акция на съмишленици. Блокирането на кръстовища като част от същия този протест обаче е съвсем друго - диктат над всички, включително над съмишленици.
Първият препъникамък
Блокирането на кръстовища, а с тях и на основни булеварди няма адекватно оправдание. Това не е гражданско неподчинение, защото неподчиняващият се не плаща цената за нарушението - а на това се е обрекъл с акта си на неподчинение. Реално не е неподчинение и поради това, че никой не подчинява окупаторите на кръстовища - полицията на практика им сътрудничи, а не ги отстранява от платното, за да осигури свободно движение, както е длъжна по закон.
Премиерът Борисов едва ли ще подаде оставка заради 15 палатки на Орлов мост, но пък с всеки изминал ден трупа шанс все повече и повече хора да намразят протестиращите. Та нали хиляди хора губят време, нерви и пари заради затрудненото придвижване. Именно това е първият подводен камък пред развитието на протеста след успешните му първи три седмици.
Вторият препъникамък
Вторият е свързан с познатата от 2013 опасност протестът да се карнавализира. Мнозинството от хората показват, че им е достатъчно да викат "Оставка!", да надуват свирки и вувузели и да издигат знамена и собственоръчно направени плакати. На някои обаче им доскучава и измислят пърформанси - например поднасяне на бутафорна торта за рождения ден на Пеевски.
Да, тези сценки са забавни и оригинални като плакатите. Но неусетно се превръщат в самоцел и изместват центъра на протестната енергия. Колкото повече се веселиш и надсмиваш, толкова повече отслабва упоритостта ти за постигане на основната цел: оставките. Карнавалът не е форма на бунт - той е отдушник срещу бунтове.
Третият препъникамък
Третият препъникамък е опасността протестът да се натовари с цели, които не са негови. По уредбата започват да говорят все повече оратори, като някои от тях се опитват да приватизират идейно протеста. Един му вменява детайлна правосъдна реформа, сякаш множеството на площада е компетентно юридическо тяло, одобрило проекта. Друг говори за Велико народно събрание и нова конституция - пак от името на всички. Трета казва, че нямало значение кой е зелен, син или червен, но между другото изтъква, че не била "соросоид".
Да, именно заедността на хора с различни политически биографии е уникалното в този протест, но тя може бързо да се спихне, ако всеки започне да я придърпва към себе си. Особено опасно в случая е "надпартийното" говорене, което в същността си е антипартийно. Протестиращите могат да са заедно - непартийни и разнопартийни, само до постигането на основната цел на протеста: оставките на Борисов и Гешев. След това си остават политически различни, но пак могат да постигат съвместни цели (например правосъдна реформа) чрез своите политически представителства - тоест, чрез договорки и компромиси между своите партии.
Четвъртият препъникамък
Четвъртият препъникамък засяга тактиката на протеста. След като събра най-голямата си мощ на 21-ия ден, нормално беше после пак да изтънее. Разгарът на лятото е - мнозина са на почивка, става все по-горещо, а и епидемията не затихва. Всичко това осуетява многолюдно участие.
Въпреки това протестът има голям потенциал - дори само поради факта, че в различни дни, дори в рамките на различни часове в един ден, в него се включват различни хора. Затова може би успешната тактика е да се поддържа всекидневно участие, без да се "гони бройка". А периодично, примерно веднъж седмично, да се свикват големи национални протести като този в сряда. Очевидно е, че решителната битка ще бъде наесен, когато след натрупания опит и енергия и с подкрепата на завърнали се от отпуска попълнения ще може да се събере грандиозен национален протест в цялата страна, който да помете кликата, превзела българската държава.
