В годишния си доклад международната неправителствена организация за човешки права Amnesty International отбелязва, че правозащитни организации са изтъкнали високите равнища на ксенофобия и нетърпимост в България, „насочени към групи, включващи бежанци, лица, търсещи убежище, и мигранти, които остават особено уязвими за насилие и тормоз“.
С това критиките към България не приключват, а напротив – според доклада правителството не успява да се противопостави на нетърпимостта на някои държавни служители, които често използват език на дискриминация и ксенофобия. Особено остро са осъдени т.нар. „доброволни гранични патрули”, които обикалят и задържат иракски и афганистански мигранти, опитващи се да пресекат границата откъм Турция, преди да ги предадат на полицията.
Тези незаконни „граждански арести” първоначално бяха широко поощрявани от властите и някои слоеве на обществото. След оплакване на Българския хелзинкски комитет местната полиция арестува някои от нарушителите и МВР направи изявления, в които иска от гражданите да се въздържат от залавяне на бежанци, хора, търсещи убежище и мигранти, посочва Amnesty.
Actualno.com припомня, че през април 2015 местни и международни медии излъчиха кадри на агресия в България, насочена към нелегални имигранти и бежанци.
Според неправителствената организация за човешки права социалното изключване и широко разпространената дискриминация спрямо ромските деца в България продължават. Междувременно комитетът на ООН за защита на децата изрази загриженост за продължаващия ораничен достъп на ромски деца до образование, здравеопазване и подходящо жилище. Според Amnesty ромите остават очевидно преобладаващи в „специални” училища, институции за психично болни и центрове за задържане на непълнолетни. Властите продължават да извеждат насилствено роми от домовете им без да им предоставят друго подходящо жилище и много семейства стават бездомни.
Международната организация изтъква и осъжда решението на българския парламент да бъде забранено носенето на бурки на обществени места. По-рано същата година няколко областни града като Пазарджик забраниха носенето на бурки на обществени места. В годишния доклад се посочва, че в България много малко жени покриват напълно лицето си, но "забраната може да накърни правата на жените мюсюлманки от етнически турски или цигански произход".
От Amnesty International засягат темата и за приетия нов закон за борба с тероризма, в който определението за „терористичен акт” е неясно и прекалено широко, предава БГНЕС. Законът дава право на президента да обяви с парламентарно одобрение „извънредно положение” след терористичен акт на територията на страната. По време на извънредно положение властите може да наложат пълна забрана на митинги, срещи и демонстрации без никакъв ефективен и независим надзор.
Законът предвижда и списък от мерки за административен контрол, които включват забрана за пътуване и контрол върху личната свобода на движение и сдружаване, които може да се приложат срещу всеки, заподозрян в „подготовка или планиране на терористичен акт”, се казва още в доклада.
