Пренаситени от информация за коронавируса и концентрирани в правилата на задължителната карантина, които трябва да спазваме, сякаш се фокусираме повече върху собственото си неудобство. И забравяме, че има хора, за които изолацията е нещо повече – тя може да ги тласне към психологически болести, например болестта на зависимостта.
Пие ли се повече по време на криза и може ли изолацията да върне зависимите към алкохола, наркотиците и хазарта?
ЗАВИСИМИЯТ ЧЕСТО СЕ ЧУВСТВА НЕРАЗБРАН И САМОТЕН
Самотата е една от основните предпоставки, които могат да доведат до употребата на алкохол, наркотици, хазартни игри, безразборни чат връзки. С тези действия и субстанции някои хора се опитват да се справят с тежестта от самотата, която усещат. Парадоксът е, че в крайна сметка стават още по-самотни.
Ето какво споделя Александър Илиев, специалист от Терапевтичен център за лечение на зависимости Жива:
- Обикновено в началото на употребата на алкохол и наркотици или играта на хазарт човек иска да бъде приет в някакъв кръг, приобщава се, подражава… Докато във финалната фаза той често се оказва сам, в изолация в собствения си дом, пиейки или употребявайки наркотици. Идва момент, в който зависимите хора нямат нужда да бъдат с никого.
Но като част от извънредните мерки за предпазване от COVID-19 се препоръчва изолация по домовете. Какво се случва с тези хора в такива ситуации?
Александър Илиев:
- Когато говорим за зависимости – за алкохолизъм, наркомания, хазартно поведение, дългият престой у дома с цел да се предпазим от коронавируса се явява рисков в няколко насоки.
Изолацията създава добри предпоставки за злоупотреба с алкохол и наркотици у дома. Хората започват да пият повече, да пушат марихуана, да взимат наркотици. Някои го правят от обикновена скука, от невъзможност да запълнят деня си с полезни или приятни занимания. При други се появява напрежение, създадено от страх – за живота и здравето, от несигурното бъдеще, от замиращия бизнес, от усложнени семейни отношения. Точно сега има всички предпоставки много хора неусетно да тръгнат по пътя към болестта.
Изолацията увеличава опасността да се започне наново употреба и при зависимите, които са в период на успешна ремисия. Всички гореизброени проблеми са чудесни оправдания за зависимия да влезе в нови периоди на запой или злоупотреба с наркотици, да се отдаде на хазартни игри, интернет-връзки. Ситуацията в момента наподобява твърде много усещанията от последните фази на употребата, когато зависимият пие и взима наркотици в самота и изолация, а споменът от старите навици може да събуди в алкохолика и наркомана желание за връщане към старото поведение.
Но всичко това са рискове, с които хората, които са преминали успешен курс на лечение на зависимости по специализирана терапевтична програма, успяват да се справят. Тук говорим за хора, които владеят модел за възстановяване, свързан с осъзнаване на проблема. Това е психотерапевтичен модел за личностно израстване и изграждане на нови навици, който предполага трудностите да се използват като предизвикателства. Тези хора са добре подготвени. Те знаят, че когато усетят слабост или изпитат трудност, не са сами. Търсят комуникация с хора като тях, за да споделят и да намерят подкрепа.
Има модели за личностно развитие и израстване, които са много добре изпитани. По тях се работи още от края на 30-те години на ХХ век. По онова време в глобален мащаб човечеството преживява много бедствия и войни, има хора, които са в критични ситуации и развиват различни зависимости. Те се обучават и възстановяват по тези програми, след което започват да се справят с живота си точно толкова добре, колкото и всеки друг, без да се завръщат към старите зависимости. В Терапевтичен център ЖИВА работим по собствена програма за лечение на зависимости, която има за цел не само да спре употребата, но и да даде по-пълноценен и качествен живот на лекувалите се.
Както много често съм казвал, хората, които се възстановяват, знаят, че колата се обръща от малките трудности. Малките трудности са ежедневните неща, които не се споделят и се трупат. Мисля, че тези големи и тежки за всички ситуации са по-лесно преодолими.
Но този период е много по-тежък за хората, които използват ситуацията, за да се отдадат на употреба като за последно. За тези, които в момента са в периоди на запой и е възможно изобщо да не осъзнават какво се случва около тях. Смятам, че когато седмиците на изолация преминат, семействата на зависимите ще осъзнаят какво се случва наистина и ще забележат проблема в техните близки. Надявам се тогава да потърсят помощ от специалисти в тази област, за да излекуват и да дадат шанс за нов живот на хората, които обичат.
