„Научихме, че Висшият съдебен съвет вече не може така да си затваря очите пред данни, както правеше назад в годините. Разследването „Осемте джуджета“ е от 2020 година. „Списъкът за бърз контрол“ с участието на Мартин Божанов-Нотариуса е от 2021 година. В началото институционална реакция нямаше“. Това каза с предаването „Лице в лице“ Андрей Янкулов, старши правен експерт в „Антикорупционния фонд“.
Още: Съдия Цариградска с още разкрития за "машината за натиск" зад Нотариуса
Според него заради засиления медиен интерес и обществена среща ВСС демонстрира желание да противодейства на тези „явления“. „Виждаме наяве поведението на членовете на ВСС, както и на ръководството на прокуратурата, които не си причиняваха занимаване с тези проблеми, а сега са доста активни. Дали някой, който дърпа конците и им е разрешил, това е въпрос на спекулация“, допълни той.
Лостовете за влияние
„За мен не е имало съмнение, че мрежите на Божанов и на Петьо Петров са достигали до върховете на правосъдието. Мрежите не са съсредоточени само в съдебната власт, но и чрез контролирани медии се постигат същите резултати – кой би искал да се бълват срещу него позорящи го статии. Това е удобен лост за оказване на влияние срещу неудобни хора. Нормалната реакция е да се опиташ да избегнеш това. Малко са хората като съдия Цариградска, които се опитват да противодействат“, подчерта Янкулов.
„Профилът на магистратите, станали част от мрежата, не е единен. Има хора, които търсят кариерно израстване. Други искат материално облагодетелствани. При трети има компромати. Няма шаблон, който да бъде изваден“, коментира той.
Още: ВСС с натиск към прокуратурата заради Нотариуса, министър инициира законови промени
„Много лесно дадено лице от криминалния контингент може да бъде превърнато в сътрудник на полицията или други служби. От една страна се създава чадър, а от друга страна се легитимира връзката му с правоохранителните органи. Това е една дейност, която е широкоразпространена – легитимация на хора от криминалния контингент. Това лесно може да бъде направено. Много хора се учудват за смяната не единния граждански номер на Мартин Божанов-Нотариуса, за синия буркан на автомобила му“, подчерта Янкулов.
Генезисът на Божанов
„Божанов е едно лице, чиито генезис е от дребния криминален контингент. Той е човек, който произлиза от криминалния контингент на ниско ниво. Занимавал се е с имотни измами, но с годините неговото влияние се увеличава. Стига дотам да може да влиза на територията а Специализирания съд и прокуратура все едно е президента. Това са връзки, създавани с години. Мрежите започват да нарастват своето влияние. Нито един от тях не е придобил позицията си от днес за утре в мрежите за неформално влияние в правосъдието“, коментира експертът.
Още: Николай Стайков: Да се провери дали Нотариуса е бил информатор на МВР
„Когато контактуваш с „клиенти“, на които обещаваш, че ще им решиш проблемите в правосъдието или ще създадеш проблеми на други хора, трябва да създадеш впечатление, че си някой. Това е демонстрация на власт. За мен заключението, че няма материална следа, е невъзможно. Няколко проверки са извършвани от МВР. Различни служители на МВР са идвали в „Антикорупционния фонд“, за да говорят с нас за патрулките пред „Осемте джуджета“, и нищо не излезе от тях - автомобилите нямали GPS, не може да се установи точно кои са автомобилите. Сега излезе в медийното пространство един от номерата на автомобилите, които са стояли пред SS клуба. Той е записан от Google Earth. Може да се направи проверка този автомобил, който прилича на полицейски, такъв ли е бил и кои са били длъжностните лице, които са го управлявали. Така ще се установи кои са служителите, охранявали този клуб“, каза още той.
Още: Янкулов: В мрежата, която е ръководел Божанов, е имало данни за лица на сериозни позиции
„Ние можем да нямаме надежда, че нещо ще излезе от разследването и парламентарната комисия, но друг начин, различен от институционалния, няма. Каквото можахме като гражданска организация да осветим мрежите, направихме. Каквото можаха медиите с поставяне на темата на фокус, направиха. Парламентът осъществява контрол върху работата на МВР и Антикорупционната комисия. По отношение на следствената тайна - проблемът е голям. Той е свързан с монопола от страна на прокуратурата кой да бъде разследван и кой – обвинен. Демонополизацията на обвинението може да преодолее тези дефицити. Имаме лимитирани хипотези като тази, когато потенциалното разследване касае институцията, която трябва да разследва. Трябва да има възможност друг орган да проведе разследването. Оказва се, че институцията, която е пряко замесена, трябва да се разследва. Не може да има очакване, че ще има безпристрастност“, обясни Янкулов.
Още: Разпитайте Пеевски: АКФ с отворено писмо до службите
