За спешно спиране на действието на новоприетия Закон за частната охранителна дейност се обявиха 7 браншови организации от сектор „Охрана и сигурност“ в съвместното изявление.
На пресконференция днес в БСК, ръководителите на Българската камара за охрана и сигурност (БКОС, член на БСК), Индустриален клъстер „Сигурност“ (ИКС, член на БСК) и Съюза на фирмите за охрана и сигурност (СФОС, член на ССИ) представиха позицията на фирмите от сектора относно новия Закон за частната охранителна дейност и проектите на наредби към него, съобщиха от БСК.
Участниците в пресконференцията бяха единодушни, че новият закон е неотговарящ на вътрешното и европейското законодателство, прекомерно рестриктивен и неработещ, лобистки и унищожаващ малкия и среден бизнес. Беше поставен акцент върху факта, че представителите на бизнеса активно са участвали във всички фази на законодателния процес при приемането на закона, но нито едно тяхно становище или предложение не са били отчетени, което е довело до настоящия нормативен хаос.
„Законът пряко работи против бизнеса. Ако се опитаме да изпълним всички рестрикции по този закон, то ние трябва вече да сме затворили“, каза Александър Иванов, председател на УС на ИКС. Според него, единствената цел на този закон е увеличаването на административната и регулаторна тежест, а това показва безсилието на контролните органи да изпълняват отговорностите си по предходния закон. „Създава се впечатление, че в този сектор работят едни престъпници, които на всеки три месеца трябва да декларират, че изпълняват изискванията на закона, а това е абсурдно“, каза още Иванов. С въведените лицензионни режими се създава неравнопоставеност на пазара между операторите от сектора и т. нар. звена за самоохрана. „Съгласно закона, директорката на детска градина е приравнена по отговорности и ниво на познаване на ЗЧОД с директора на АЕЦ“, допълни Ал. Иванов, предаде БГНЕС.
„Крайно време е законодателят да осъзнае, че ние сме икономическа дейност, ние сме частен бизнес, а не отдел към МВР“, категорична бе Татяна Иванова, изпълнителен директор на ИКС. „Наредбите не са в унисон с тенденцията за все по-широко използване на данни от публични регистри, които са служебно достъпни за органите на МВР. Въвежда се несъразмерно голям документооборот, който ще наложи назначаването на допълнителен персонал“, каза още Т. Иванова. Според нея, вместо да улеснят бизнеса в изпълнението на законовите му задължения, наредбите ще доведат до блокиране, тероризиране на бизнеса, административен хаос, корупционна среда. Тя допълни, че техническите изисквания към фирмите изостават значително спрямо достиженията на бизнеса, не отчитат широко използваните от фирмите технологии и иновации. Иванова допълни, че заложените от законодателя изисквания ще натоварят допълнително МВР с излишни и несвойствени дейности, за които министерството няма да има капацитет.
Според председателя на БКОС Николета Атанасова, „със свръхизискванията към частните услуги за сигурност законодателят се опитва да компенсира неспособността на МВР да се справи с престъпността, прехвърляйки отговорността за обществената сигурност върху частния бизнес“.
Според Борис Гарванов, дългогодишен експерт в сектора и собственик на компания за сигнално-охранителна дейност и мониторинг център, законът е лобистки и е в интерес на 1-2 големи фирми. Другият голям печеливш от новия ЗЧОД е Нотариалната камара, тъй като едно от новите нормативни изисквания към компаниите е да заверяват нотариално всички оперативни документи, вкл. договори с клиенти, декларации и др.
Гарванов обърна специално внимание върху въведената със закона забрана за ползване на подизпълнители. Това нарушава конституционното право на свободна стопанска инициатива и сдружаване, а в допълнение е и практически невъзможно. Според Гарванов, няма нито една компания у нас, която е в състояние да покрие самостоятелно (без подизпълнители) територията на цялата страна. Като пример той посочи охраната на банки, Български пощи, телекомуникационни оператори и пр., с които се сключват централизирани договори, а спечелилата обществената поръчка фирма търси по места партньори за изпълнение на услугата по договорените параметри. С новия закон това няма да бъде възможно.
Допълнителните нотариални такси, новите такси, допълнителните изисквания към операторите в сектора и техните служители рязко ще оскъпят услугите за сигурност, а много малки и средни фирми ще бъдат принудени да прекратят дейността си. От това ще пострадат хората, основно от малките населени места, тъй като частните охранителни фирми са единствените, които им предоставят някакво ниво на сигурност.
За недостатъците на закона са сезирани всички български и европейски отговорни институции, вкл. Президент, Министър-председател, Главен прокурор, Народно събрание, Омбудсман, Европейска комисия.
Браншовите организации от сектор „Охрана и сигурност“ категорично настояват за спиране на действието и цялостно преработване на Закона за частна охранителна дейност, като очакват адекватен отговор от институциите до 30 април т.г. В противен случай, са готови на всички законови възможности (вкл. на протести), за да защитят бизнеса си и работните места на 120 000 души.
