62 граждански организации (НПО) подписаха писмо, адресирано до представители на Европейската комисия, в което ги призовават да изразят позиция по повод нарастващите атаки срещу гражданския сектор в България.
"През последните няколко години гражданските организации в България са обект на атаки, подобни на тези в други страни от Централна и Източна Европа: кампании, очернящи образа на конкретни или групи граждански организации, засилена анти-европейска пропаганда, целенасочена дезинформация по въпроси и теми, свързани с човешки права и ролята на гражданските организации за тяхната защита", се казва в писмото. НПО искат от представителите на ЕК да направят ясно публично изказване относно важността на гражданското общество и на гражданските организации като част от него, както и да се срещнат с български граждански организации в Брюксел, за да дискутират тези проблеми, които според тях поставят в риск, основни европейски ценности и принципи. Те призовават "българското правителство да защити пространството за гражданско участие и да се обяви против речта на омразата и всякакви други твърдения, които поставят под въпрос необходимостта от гражданските организации".
Това се случва на фона на развитие по делото на Европейската комисия срещу Унгария по повод приетия от страната през 2017 г. закон, задължаващ гражданските организации, които получават финансиране от чужбина, да се вписват в нарочен регистър и да се представят като получаващи финансова подкрепа от чужбина, като при неизпълнение биват санкционирани. Припомняме, че преди дни Генералният адвокат по на Съда на Европейския съюз Мануел Кампос Санчес-Бордона публикува заключенията си по делото. Според него законът е в противоречие с европейското право и принципи, както и с основни свободи, закрепени в Хартата на основните права на Европейския съюз. Според становището на Генералния адвокат противоречието на правото на ЕС (в частност на Договора за функциониране на ЕС по отношение на нарушаване свободното движение на капитали) е на практика последица от нарушаването на основни свободи – най-вече, правото на сдружаване.
Според Генералния адвокат условията, нaложени чрез закона върху организациите, получаващи дарения от чужбина, „[…] биха могли да ограничат свободното движение на капитали, доколкото: Могат да засегнат неблагоприятно финансирането на установените в Унгария сдружения и фондации, които получават средства отвън. По този начин те ще се отразят неблагоприятно и на упражняването на свободата на сдружаване, гарантирана с член 12 от Хартата ; могат да засегнат, също неблагоприятно, правото на зачитане на личния живот и правото на защита на личните данни (членове 7 и 8 от Хартата) на лицата, които от чужбина внасят средства в посочените граждански организации.“
И продължава: „По-специално, независимо от икономическото си значение, даренията, произхождащи от чужбина, представляват за пребиваващите/установените извън страната дарители най-непосредственият, ако не и единственият начин да участват в дейностите на организациите, които подкрепят със своето финансиране. Затрудняването на икономическия принос на тези лица означава фактически да им се попречи да упражняват чисто и просто свободата си на сдружаване: чрез финансовата подкрепа за организацията тези лица се обединяват с други с цел общо преследване на определени цели, което в крайна сметка е предметът на свободата на сдружаване.“, Организациите цитират в писмото си заключението и напомнят, че предстои Съдът на ЕС да излезе с окончателно решение по делото.
Практиката на съда показва, че решенията обикновено са близки до заключенията на генералния адвокат.
Българската действителност
Припомняме, че неправителственият сектор у нас бе подложен на нападки, които доведоха до отлагане на влизането в сила на Закона за социалните услуги. Тогава 56 граждански организации настояха законът, за да влезе в сила, а не да бъде отлаган. Това искане бе отправено в отворено писмо до председателя на парламента Цвета Караянчева и председателите на парламентарните комисии, до премиера Бойко Борисов, новия социален министър Деница Сачева, и Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Напомняме, че новият социален министър също се обяви за отлагане на закона. Организациите настояха Законът за социалните услуги да влезе в действие и да започне да се разработва подзаконовата нормативна база. Повече подробности ще намерите в ТАЗИ СТАТИЯ.
Като последица от отлагането на Закона за социалните услуги и Закона за личната помощ, инициативата „Системата ни убива“ посочва, че над 13 хиляди души с различни проблеми остават без личен асистент. Това беше казано и от омбудсмана Диана Ковачева, беше потвърдено и от социалния министър Деница Сачева. Ето какво се казва в писмото на "Системата ни убива", разпространено вчера: "Във връзка със зачестилите сигнали за прекратени асистентски програми, към хора с реална нужда от асистирана подкрепа и лишени от такава от 1 януари 2020 година, предлагаме в спешен порядък да влезе в пълната си сила Закона за личната помощ, като отпаднат наложените му ограничения до 1 януари 2021 година. Това на практика би решило възникналият огромен социален проблем, като навреме удовлетвори потребностите на тези наши съграждани. За нас е необяснимо, защо трябваше изобщо да се стига до тук, след като се знаеше, че ще има ощетени. Очакваме незабавната ви реакция, защото става въпрос за живи хора с нужда от подкрепа. В противен случай, живота им е застрашен и това ще е равнозначно на престъпление."
Майките от инициативата обмислят подновяване на уличните си протести.
