40 магистрати не са подали имотните си декларации навреме

40 съдии, прокурори и следователи не си изпълнили задължението си по закон да подадат декларация за имущество и интереси пред инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), показва електронният му регистър. Четирима изобщо не са пратили документа, а останалите са пропуснали срока - 15 май.

Още: Мъглата пренасочи пет полета от летище София

Още: Все повече хора търсят правата си при онлайн пазаруване

Сред четиримата без декларации е Румен Георгиев, който беше член на Висшия съдебен съвет в предишния му мандат, а сега е следовател в националното следствие. Останалите са Стефан Илиев от Районната прокуратура в Пловдив, Георги Вълканов, който през март подаде оставка като младши прокурор в Кюстендил, както и Мария Иванова от Софийския градски съд. Последната през март беше уволнена от съдебната система, а в момента е в ареста по обвинение в пране на 1.4 млн. евро.

Мария Иванова е и във втория списък на неподали декларации - при напускане на системата, както и година след това. Там е и Вълканов (макар и от ИВСС в този списък да са го нарекли "Вълков".)

Миналата година магистратите, които към 15 май не бяха подали декларация, бяха 29. Сред тях беше и главният прокурор Сотир Цацаров, който обаче прати документа си в Сметната палата. За това беше санкциониран с минималната глоба от 300 лв., която не обжалва. За разлика от него повечето от глобените магистрати, атакуваха наказанията си пред съда. От делата се вижда, че санкционираните са закъснели с по един ден. В повечето случаи те са попълнили документа преди 15 май, но са разчитали на съдебните служители да го пратят навреме, макар че това не им е задължение. По делата, които "Сега" прегледа, магистратите приемат, че нарушенията са отстранени още преди да са констатирани, маловажни са, няма и никакви вредни последици.

Още: Енергиен експерт обясни защо се стигна до кризата с тока

Още: Какви са причините за пожарите? Директорът на Пожарната каза за колко време реагират огнеборците

"Наказването на всяка цена неоправдано ангажира ресурсите на държавната администрация и често води до неустановяване и несанкциониране на съществените административни нарушения", пише по едно от делата.