В навечерието сме на поредните чествания по случай 3 март. Тази година обаче за всички е ясно, че националният ни празник може би ще бъде един от най-различните от много години насам. Съществуват обществени очаквания празнуването на деня на Освобождението на България от османската власт да протече по различен начин, заради традиционните венци и речи в знак на благодарност към руските войски, чиито наследници обаче днес агресивно воюват с Украйна вече седмица.
Екипът на Actualno.com потърси експертни мнения относно дебата за смяната на честванията и вместо на 3 март българите да отбелязваме националния си празник на друга дата. Сред обсъжданите варианти са 24 май, 6 септември или 22 септември. Друга актуална тема покрай войната отново дойде на фокус в дневния ред на обществото - съдбата на съветските паметници в страната на фона на множеството демонстрации за демонтирането им.
Бойкот на 3 март?
"Войната няма как да не се отрази и върху отбелязването на нашия национален празник. Но като историчка се чувствам длъжна да защитя историята от текущата политика - нека не позволяваме на често силната емоция да затъмни значението на историческите събития", споделя пред Actualno.com историкът проф. Искра Баева. Тя припомня, че българската държава се появява на политическата карта на Европа в Санстефанския договор, с който приключва войната между Руската и Османската империя. Затова е и убедена, че това е денят, който възвестява началото на модерната ни държавност.
"Другите предложения са много достойни – Съединението и Независимостта, но те са последици от появата на държавата. Само вече съществуваща държава може да се обедини или да обяви независимост. Особено близък до сърцето ми е 24 май, но именно затова никак не ми се иска този светъл ден да бъде официализиран и одържавяван", казва още Баева. Според нея предложението да се откажем от 3 март като национален празник означава да се откажем от собствения си принос за Освобождението.
На практически противоположното отношение е дългогодишният журналист Иво Инджев. Според него очевиден факт е, че да имаме за национален празник събитие, сътворено от чужда държава, превърнала се след това в окупатор, е не само нелогично, но и позорно.
"Няма друга такава държава в света, като нашата в това отношение. Българите не са били поканени от победителите във войната им с османците не само на 3 март 1878 г. в Сан Стефано, но и на последвалия Берлински конгрес, чиито предизвестен резултат е бил договорен тайно от Русия с Австро-Унгария още в Райхщад през лятото на 1876 г. Защо обаче пазят този сговор да няма “голяма държава на Балканите”, осъществен преди Руско-турската войната от 1877 г.? По една единствена причина: да бъдат измамени българите, че добрата Русия щедро ни дарява със земи (голяма част от които не са видели руски ботуш и въобще не са били “освободени”), а после лошите европейци ни ги взимат. Измамата е сработила. До ден днешен нашенците вярват в онези твърдения за добрите намерения на пра-пра-дядо им Иван, довтасал всъщност да се доближава до Проливите и да прелее българите като ново крепостно население в своето “славянско, православно море”, разказа Инджев.
С призив за никакви чествания на 3 март се обяви и политологът Евгений Дайнов:
"Бойкот и саботаж на всички опити за празнуване на 3 март и прославяне на евразийските диваци. Освен финансови, трябва да има и символни въпроси в тази ситуация. Ако държавата се опита да чества 3 март, аз ще съм там, на място, за да протестирам с плакати и с други хора. Надявам се да не съм сам", заяви той пред "Дневник".
В социалните мрежи също вече има множество коментари по повод дебата. Културологът проф. Ивайло Дичев:
По-умерена позиция изрази друг изтъкнат политолог - доц. Огнян Минчев:
"Националният празник трябва да обединява. Ако изразява разделение, той е национален празник само номинално. Поради което аз съм привърженик на гледната точка, че трябва да се проведе обществен дебат, ако се наложи и референдум, за избиране на такава дата от българската история, която да изразява максимално широко съгласие в българското общество относно идентичността на българската нация и нейното наследство. На този етап 3 март остава все още български национален празник и той не може да не бъде празнуван като официален празник", сподели доц. Минчев пред "Дневник".
Протестни акции вече бяха обявени и от официални институции, сред които Националния военноисторически музей - повече прочетете ТУК.
Съветските паметници - в парковете или в музеите?
"Позволете да се засмея под мустак, защото моите скромни усилия за преместването на съветския символ на окупацията, който нарекох Монумент на окупационната червена армия (МОЧА), отдавна са демонизирани от видни представители на московската пета колона у нас", разказва основоположника на това разговорно понятие за въпросния паметник Иво Инджев. Той разказва, че негови колеги като Велислава Дърева дори са наричали “инджевчета” българите, които настояват МОЧА и неговите подобия да напуснат централните части на българските градове.
"Блъсков го цитират от ТАСС да ме клевети, че съм бил “най-големия херостратовец” в България. А вождът на имитаторите на путинските “Нощни вълци” у нас Денчо Златанов (за когото четох нейде, че вече не бил вожд на тези червенотиквеничета), ме обяви в едно интервю за “най-големия изкривител на българската история”, обобщи темата журналистът Инджев.
"Моето отношение към паметниците – не само съветските, е различно. Именно Паметникът на съветската армия би трябвало да ни напомни за освободителната мисия на Червената армия в Европа като контрапункт на завоевателната роля на армията на Руската федерация в момента", заяви по темата проф. Искра Баева пред Actualno.com. Тя е категорична, че паметниците на съветската армия трябва да си останат по местата като спомен за историята – не само нашата, а и руската и европейската.
Културната връзка с Русия
Според проф. Баева е по-вероятно културно-историческите ни взаимоотношения с Русия да претърпят сериозен спад вседствие на войната:
"Ако наистина заобиколим политиката, не би трябвало да преразглеждаме културно-историческите си взаимоотношения с Русия. При всички положения ще има болезнено прекъсване на много съвместни проекти, връзки и отношения", отбелязва историкът.
"Опорната точка, че Русия е велика заради великата си култура винаги репликирам с факта, че руската култура е закъсняла проекция на европейската. Няма нито една област от културата, в която Русия да е пионер. А по логиката на преклонението пред руската култура би трябвало да признаем за велика преди всичко Италия, която няма такава претенция, ако не броим времето, когато там възниква фашизмът (чиито мутации наблюдаваме днес именно на върха на властта в Русия)", каза пред екипа ни Иво Инджев и допълни, че руската култура е нещо, което "можем да продължим да харесваме, но не бива да превръщаме във фетиш със суперлативи, сякаш тя е недостижимо постижение от страна на Европа, от която Русия се получила културното си цивилизоване".
Как ще протекат обаче бъдещите отношения между България и Русия - и в цивилизационен, и в културно-исторически план, предстои да покаже бъдещето. А утрешният 3 март ще бъде много повече от символен за обществото ни, отколкото когато и да било досега.
Автор: Ивайло Илиев
Снимки: Ивайло Илиев и БГНЕС
