На 19 юни - Денят на Преподобний Паисий Хилендарски, да си припомним неговите думи, написани в "История славянобългарска". Точно 256 години от написването на Библията на нашето Възраждане, променила хода на историята ни, казаното от скромния монах все още ни дава повод за размисъл.
Паисий Хилендарски завършва "История славянобългарска" през 1762 година. Неговата книга цели да запали искрата на националното самосъзнание на предците ни в тежките времена на османско владичество чрез разказа за славното българско минало. Значимостта на "История славянобългарска" за пробуждане на националното самосъзнание на българите през Възраждането прави Паисий Хилендарски една от най-почитаните фигури в нашата история.
Отец Паисий осмисля идеята и написва творбата си за близо две години, от 1760 до 1762 година. Наред с призива си за опазване на българския език и опознаване на българската история, той оставя и един важен завет: "Преписвайте я и платете да ви я препишат".
Въпреки че при посещението си в „немската земя” е видял книгопечатането, Паисий иска "Историята" да бъде преписвана на ръка, защото според него такъв труд е гаранция за възпитаване на съмишленици. Историческата наука познава около 70 преписа на най-българската книга, но до нас реално са достигнали около 40. Освен многобройните преписи, Паисиевата история е издавана е и в по-ново време.
Когато България отбелязва 200-годишнината от появата на "История славянобългарска", на 26 юни 1962 година Светият Синод провъзгласява Паисий за български светец, като определя в своя календар 19 юни за ден в негова памет и прослава.
