На 19 юни - Денят на Преподобний Паисий Хилендарски, да си припомним неговите думи, написани в "История славянобългарска". Точно 256 години от написването на Библията на нашето Възраждане, променила хода на историята ни, казаното от скромния монах все още ни дава повод за размисъл.
Още: Прогноза за времето - 30 декември 2024 г. (понеделник)
Още: Най-важните новини за деня: 29 декември 2024 г.
Паисий Хилендарски завършва "История славянобългарска" през 1762 година. Неговата книга цели да запали искрата на националното самосъзнание на предците ни в тежките времена на османско владичество чрез разказа за славното българско минало. Значимостта на "История славянобългарска" за пробуждане на националното самосъзнание на българите през Възраждането прави Паисий Хилендарски една от най-почитаните фигури в нашата история.
Отец Паисий осмисля идеята и написва творбата си за близо две години, от 1760 до 1762 година. Наред с призива си за опазване на българския език и опознаване на българската история, той оставя и един важен завет: "Преписвайте я и платете да ви я препишат".
Въпреки че при посещението си в „немската земя” е видял книгопечатането, Паисий иска "Историята" да бъде преписвана на ръка, защото според него такъв труд е гаранция за възпитаване на съмишленици. Историческата наука познава около 70 преписа на най-българската книга, но до нас реално са достигнали около 40. Освен многобройните преписи, Паисиевата история е издавана е и в по-ново време.
Още: Граждани ще протестират пред КЕВР срещу увеличението на цената на тока
Още: ЕРМ Запад отчита пуснат ток на 99% от засегнатите в Западна България
Когато България отбелязва 200-годишнината от появата на "История славянобългарска", на 26 юни 1962 година Светият Синод провъзгласява Паисий за български светец, като определя в своя календар 19 юни за ден в негова памет и прослава.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: TikTok: Кои бяха опасните предизвикателства за децата през 2024 г.
Още: Пети ден без ток във Великотърновско, Ловешко и Габровско