42% от българите определят изминаващата година като „нито добра, нито лоша” за страната ни. Твърдящите, че годината е била по-скоро добра за страната ни са равен дял спрямо твърдящите, че годината е била по-скоро лоша за страната ни (24.8% : 24.2%).
Това показват данните от изследването на Екзакта Рисърч Груп, проведено в периода 7-13 декември 2017 г. Годината е била добра за страната ни според хората на възраст до 40 години, според жителите на градовете-областни центрове и според заможните респонденти.
Годината е била лоша за България най-често според столичаните, според хората на възраст над 59 години, според бедните и нискообразованите българи.
61% от българите имат по-скоро оптимистични очаквания за бъдещето на страната ни през Новата 2018 година. На 17% възлизат твърдите скептици, според които Новата година няма да е по-добра от отминаващата. В масовия случай тези хора мислят за 2018 като за година поне толкова лоша колкото 2017 г. или дори допускат възможността тя да бъде още по-лоша.
В обобщение на усещането за по-скоро положителна равносметка на българите искаме да поставим акцент на това, че една пета от българите са убедени, че отминаващата 2017 година е била добра както за тях лично, така и за България. Доста по-малко - 10% пък мислят, че 2017 е била лоша персонално за тях, но също така и за страната.
Никак не е малък и делът на българите, очакващи Новата 2018 година да е по-добра от изминаващата година и за страната, и лично за тях - 59%. По отношение на личната равносметка през годината, 46% от българите определят отминаващата година като „нито добра, нито лоша за тях в личен план”. Това твърдят по-често жени, хора на възраст над 40 години, бедни респонденти и жители на селата.
В същото време прави впечатление, че българите, за които в личен план отминаващата година е била добра са значително повече от онези, за които в личен план 2017 година е била лоша (37% : 15%). Тези данни показват, че не може да се говори за масов песимизъм, когато става дума за личната равносметка на повечето българи за отминаващата година.
2017 година се е оказала най-добра за младите българи на възраст до 40 години, за високообразованите и заможните хора, както и за жителите на градовете-областни центрове. 2017 година е била особено лоша година за хората на възраст над 60 години и за нискообразованите и бедни българи, предаде БГНЕС.
Положителната равносметка за настоящата година е в основата на оптимизма на българите за следващата 2018 г. 72% от интервюираните очакват новата година в личен план да бъде по-добра за тях от отминаващата. Най-висок е оптимизмът на младите и високообразованите българи.
Очаквано оптимизмът за бъдещето в личен план е по-висок сред хората, които са успели да подобрят материалното си състояние през 2017 година, отколкото сред тези, които не са постигнали финансова стабилност.
Във връзка с това към кои наши политици българите биха отправили добри пожелания за Новата 2018 година, въпреки постоянната и висока критичност към работата на политиците и на институциите у нас, в настоящото изследване е регистрирана готовност на малко над 60% от интервюираните да отправят добри пожелания към отделни политици в навечерието на Новата 2018 година.
Добри пожелания са отправени към 90 действащи български политици, сред които има ръководители на държавни институции, депутати, министри, кметове на общини и общественици. В същото време болшинството от имената са посочвани от малки дялове хора – от по 1-2 души. Най-много празнични пожелания се отправят към Бойко Борисов (от 27% от българите), към Румен Радев (от 25% от българите), към Мая Манолова (от 14% от интервюираните), към Корнелия Нинова (от 11%), към Красимир Каракачанов (от 7%), към Йорданка Фандъкова (от 6%), към Цветан Цветанов (от 6%), към Томислав Дончев (от 5%), към Валери Симеонов (от 4%), към Георги Първанов (от 3%), към Волен Сидеров, Цвета Караянчева, Лиляна Павлова, Веселин Марешки, Стефан Данаилов (от по 2%).
Изборът кого от политиците да поздравиш за празниците определено се оказва политически обусловен. Така например, избирателите на ГЕРБ най-често отправят добри пожелания към своя лидер и към основните си политически фигури.
Хората, които не желаят да изкажат добри новогодишни пожелания към нито един български политик възлизат на 29% и са предимно на възраст между 18 и 30 години, жители на селата, представители на малцинствата и негласуващи.
