На тази дата, по стар стил, през 1876 г. избухва Априлското въстание - масово въоръжено въстание на българите в Османската империя. То избухва на 20 април по стар стил в Копривщица и е организирано от Българския революционен централен комитет. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен пик на българското националноосвободително движение. Днешните оценки, които българските историци дават на върховния бунтовен акт на българския народ, е, че той, макар и незавършил с военен успех, постига друга своя основна цел - политическата, т.е. народният бунт срещу репресиите и лишението от свобода намират силен и небивал отзвук в Западна Европа и Русия.
Въстанието е подготвено в разстояние на едва 1 - 2 месеца, с което се обясняват неуспехите в организацията и хода му.
Решението за въстание е взето от отделни активисти на Български революционен централен комитет, то не е подкрепено от нито една външна сила и в крайна сметка е резултат от усилията на неколцина апостоли. Показателен е фактът че опитите да бъде организиран внос на оръжие от Русия са били възпрепятствани от императорското руско правителство, нежелаещо самостоятелно надигане на българите. По-сериозна подготовка за бунт била извършена само в IV и I окръзи. Единствено в IV окръг под ръководсвото на Георги Бенковски била създадена постоянно действаща въстаническа милиция, контролираща подготовката за въстание. Трескавата подготовка правела впечатление на местните мюсюлмани и на османските власти.
От 95 въстанали села и градчета, във въстанието участват едва около 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие. Прибързаното обяваване на въстанието, подготвеността на османските власти за евентуален бунт след Старозагорския опит за въстание и след Босненско-Херцеговинското въстание, крайно недостатъчното снабдяване с оръжия и не на последно място неопитността на апостолите, тяхната несъгласуваност и пълната липса на международна заинтересованост обясняват бързият му и кървав край. За отбелязване е, че Априлското въстание е изцяло българско дело, неговата подготовка и избухване не са подкрепени от нито една външна сила.
Според исторически сведения жертвите на турската армия са около 70 000 души.
Още преди края на въстанието руският консул в Одрин Алексей Церетелев смята, че са разрушени около 200 села с общо население повече от 75 000 души. Според археолога Николай Овчаров, загиналите са повече от 30 000 души.
Жестокото потушаване на въстанието и отзвука на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция. Решенията на Цариградската конференция са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници ,очертани вече от борбата за църковна независимост, санкционирано от всички Велики сили. Така Априлското въстание, макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българската нация дотогава. Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води обявяването на Руско-турската война, довела до освобождаването на България. Въпреки че Априлското въстание не променя военната обстановка в България то до голяма степен дава световен отзвук на проблема с България разрешен с Руско-Турската война.
136 години от Априлското въстание. Да си спомним героите!
Карта на Априлското въстание:
Редактор: Ивайло Кючуков
