1/3 от българите не могат да си позволят да отопляват достатъчно домовете си. Това показват, публикуваните днес данни на статистическата служба Евростат.
Сред отделните страни членки най-големият дял на хората, твърдящи, че не могат да отопляват достатъчно дома си, е именно у нас - 34% от сънародниците ни имат този проблем.
На второ място в класацията се нарежда Литва (28%), а на трето - Гърция (23%). На следващите позиции се нареждат съответно Кипър (22%), Португалия (19%) и Италия (14%).
Според тях през 2018 г. общо 7% от населението на Европейския съюз не може да си позволи адекватно отопление.
На противоположния полюс са Австрия, Финландия, Люксембург, Холандия, Естония и Швеция, където делът на енергийно бедните е най-малък. Там едва 2% от населението заявява, че има трудности да се отоплява.
Месечната целева помощ за отопление за този сезон у нас е 93,18 лева. До края на септември 2019г., подалите документи за повече топло вкъщи, са поискали да им се помогне за твърдо гориво, а най-малко - за топлоенергия и природен газ.
В статистика от миналата година, която можете да прочетете в ТАЗИ СТАТИЯ, стана ясно, че около 50% от българските домакинства всъщност са на границата да не успяват да покриват разходите си за нормално, комфортно и здравословно отопление, според проучването на неправителствената организация. Делът от населението в България, което не може да поддържа домовете си достатъчно топли, е 39,2% - най-високият в Европейския съюз. Същото се отнася и за дела на домакинствата, които не могат да си позволят охлаждане през лятото - 49,5%.
Най-високият дял от населението с просрочени задължения по сметките за енергия засега е в Гърция, но България е на второ място с 31.7 на сто.
„И трите фактора, които определят равнището на енергийна бедност - ниски доходи, високи цени на енергията (в сравнение с покупателните възможности на населението), и сгради с лоши енергийни качества - са налице“, твърди Драгомир Цанев от "ЕнЕфект".
Actualno.com припомня, че данните за лидерската позиция в класацията за енергийна бедност на България представи през 2019г. изследване на Open Exp - базирана в Париж организация с фокус върху устойчивото развитие.
Според изследването в България, а също и в Словакия и Унгария, делът на хората, които пестят парно и ток, защото не могат да си плащат сметките, е "екстремно" висок. На другия полюс са Швеция и Финландия.
Показателите, които се следят, са влага в жилищата, цена на енергията за домакинствата, липса на възможности домовете да се поддържат комфортно топли или прохладни според сезона. Заключенията на проучването са, че в по-бедните страни членки по-голям дял от населението зъзне през зимата.
Друга причина за лошото представяне на страната ни е, че много бедни домакинства се топлят с каквото им попадне и обикновено печките и горивото, което използват, са ниско ефективни и силно замърсяващи.
От общо 28 държави 17 имат осезаем проблем с енергийната бедност. Разходите на семействата за електричество растат, като това е най-видимо в домакинствата с ниски доходи. За тях разходите за сметки между 2000 и 2014 година са нараснали с 33%. Държавите с ясни и стриктни строителни правила се представят по-добре, а последните в класацията се изправят пред липса на комфорт не само през зимата, но и през лятото заради високите температури.
В същото време Европейският парламент гласува 4 закона като част от т.нар. пакет "Чиста енергия за всички европейци", като някои от текстовете имат чисто социална функция. Това се случи през 2019г. Тези законови текстове трябва да бъдат одобрени от Европейския съвет и чак след това могат да влязат в сила. Съгласно основния текст, страните-членки на ЕС ще имат право да регулират цените за ток и парно за енергийно бедни домакинства, но това ще става "временно".
Евродепутатите изрично подчертават, че борбата с енергийната бедност, както и с всяко социално изключване, става на първо място през социалните системи. Освен това, потребителите в ЕС трябва да имат достъп до "умни" електромери, динамични ценови предложения и възможност да сменят доставчика си на ток и парно без допълнителна такса в рамките на максимум 3 седмици до 2026 година, а след това – в рамките на 24 часа.
Още за изискванията в пакета, гласуван от ЕП, можете да НАМЕРИТЕ В ТАЗИ СТАТИЯ.
