Може ли да бъде подковано яйце? Положителен отговор на този въпрос дава майсторът от Архитектурно-етнографския музей на открито „Стария Добрич“ Ташко Ташев. Няколко от необичайните му творения са в работилницата на занаятчията, а другите са изкупени от клиенти. Има изложени и в музейната сбирка в града.
Още: Задържаха група ученици за серия грабежи и побои в Добрич
Още: Съдбата на единственото кино в Каварна е крайно неясна
Идеята да подкове яйце му хрумва през 2000 г. малко преди Великден. На първото си творение закрепил 17 малки подкови, а яйце от щраус побрало 195 подкови.
„Подковавал съм и яйца от яребица, които са много крехки – първото се счупи, но след него вече успях“, споделя ковачът.
Наред с яйцата от ръцете на майстора излизат решетки за камина, обков за врати и всичко, което може да се роди от нажежения в огъня метал. Огънят дава живот, топлина и уют, а ковачът го използва, за да създаде от желязо уют в интериора на хората. Клиент му казал: „Ти даваш живот на желязото“.
Още: Ще спрат ли влаковете по линията Добрич - Кардам
Още: В община Добричка ще гласуват за перките
„Изпитвам удовлетворение от работата си като видя мои неща, минавайки по улиците“, казва Ташко Ташев. Често и приятели му казвали като видят някъде негови творения. Първото нещо, което направил от желязо, е водна лилия. Изковал я в далечната 1970 г. Вече три десетилетия държи работилницата в „Стария Добрич“, а преди това изкарвал хляба си в Съюза на архитектите. Излагал е свои творения в Габрово и Орешак.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Добрич под вода: Порой и градушка заляха града (СНИМКИ)
Още: Вижте листата на ДПС - Доган за парламентарните избори на 27 октомври в 8 МИР - Добрич
Но работата напоследък много намаля, споделя майсторът. Хората в Добрич стават все по-малко, ограничено е и търсенето. А и внос от Турция на серийно произведени артикули сериозно удря по занаята. Липсва интерес от страна на млади хора, които да ваят с чука красиви форми от нажеженото желязо. Идват деца от местните училища, но за по ден-два. Дори синът на майстора се насочил към ветеринарната медицина, макар като малък често да помагал на баща си.
Ташко Ташев се надява да има на кого да предаде знанията и опита си, за да не се загуби и този занаят.
