Археолозите проф. Константин Тотев, доц. Мирко Робов, доц. Деян Рабовянов и архитект Пламен Цанев обявиха старта на археологическата кампания на историческия хълм Трапезица за 2019 година. Това стана на специална пресконференция в регионалния пресклуб на БТА във Велико Търново.
Водеща институция в организацията и провеждането на археологическите изследвания е филиалът на Националния археологически институт във Велико Търново.
С новата програма на новото ръководство на Археологическия институт в лицето на доц. Христо Попов и научния съвет е попълнило екипите за основния обект - крепостта „Трапезица“, които се ръководят от археолозите Константин Тотев, Мирко Робов и Деян Рабовянов.
Първият екип на доц. Мирко Робов ще стартира проучванита си в края на м. юли, вторият ще започне работа през м. септември, а третият – през м. октомври. Всеки от екипите ще разполага с по 20 000 лева за полева консервация и проектиране от архитекта на крепостта, осигурени от Министерството на културата (МК). По думите на проф. Тотев екипите, които извършват проучванията, ще работят в областта на градоустройството, фортификацията и някои ансамбли, църкви и манастири. Той отчете, че поради липсата на средства за консервация и реставрация се е наложило забавяне на ритъма за археологическите разкопки на Трапезица, които са били прекъснати през 2010 – 2011 г.
„Проучванията на Трапезица датират от 2006 година и са свързани с 30-годишна програма на Археологическия институт, съгласувана с Министерството на културата. В началото нещата вървяха и дори се задъхвахме и с разкопките, и с реставрацията и консервацията. Разкопките и това, което откриваме, доведе до изпреварване на ритъма на реставрацията. За консервация и реставрация са необходими средства“ – отбеляза Константин Тотев.
Доц. Мирко Робов подчерта, че екипите са в пълен формат благодарение на усилията на кмета на община Велико Търново Даниел Панов, който няколко пъти е уреждал финансиране при липсата на такова.
Той обясни задачите през настоящата година: „Проучванията ще бъдат не в два, а в три сектора, един от които е югоизточния, който е много важен за градоустройството на Трапезица, за историческия пейзаж, видим от Царевец, който е най-посещавания археологически обект в България, и защото е елемент от един много важен посетителски маршрут в етапите на социализация на Трапезица - от централната алея между северния сектор и възстановената порта с кула, църква №13 със запазените стенописи, църква №14 която е имала и царски изображения, църква №4, комплекса около църква №3, който определям като негов проучвател като Епископска резиденция, тъй като там при проучванията беше намерен костен завършек от архиерейски жезъл, притежание според мен на епископа на Трапезица. Там е и една новооткрита през 2014 г. църква с пореден №21, много голяма по размери, която през тази година трябва да бъде цялостно проучена. През 2014 г. беше разкрита олтарната част, миналата година притворът, остава цялостното разкритие на пространството и изясняване на строителната хронология, плановите особености и връзката с Епископския ансамбъл, до който тя е плътно допряна от северната си страна.
Най-важното е всички тези паметници да бъдат обединени в един маршрут, който да извежда до Музейната сграда – средоточие на всички посетителски потоци. Ние даваме своя принос поетапно да бъдат обхванати тези най-важни паметници, което ще направи Трапезица един атрактивен археологически обект за посещение.
Очаквам да разкрием напълно църква №21, довършителни работи по Епископския комплекс, укрепителни работи по църква №3, която е предадена през 2007 г. за цялостно проектиране, консервация и експониране. Оттогава са минали 12-13 години и тя не е в на-добро състояние. Находките са много атрактивни, с висока експозиционна стойност, което е принос в обогатяване на фонда от движими паметници на Трапезица и обогатяване на експозицията, разположена в новата сграда на музея.“
Доц. Деян Рабовянов отбеляза, че цялостно проучване на Трапезица ще бъде в три сектора, представящи различни части от градската среда.
„Подкрепата, която получихме от МК и ръководството на НАИ действително е важна за нас. Южния сектор на Трапезица се проучва от 2008 г. с едногодишно прекъсване през 2016 г., в резултат на което се разкриха не малко и като площ, и като характеристики на градската среда, точно като населено място, заето с жилищни квартали, с улични комуникации. Над два декара е разкритата площ в южната част с крепостните съоръжения, с наблюдения върху хронологията на крепостта. Това, което най-често се вижда и от туристите и от далеч от терасата на катедралната църква, е този голям жилищен квартал, който се е развил през XIV век в южната, най-добра за живот част на Трапезица, където се намират и няколко от основните улични трасета на града, свързващи неговите порти. Важните резултати след прекъсването през 2016 година са откриването на енорийски храм, който е обслужвал това население и този жилищен квартал с прилежащия му некропол. Може да се гордеем с това, че имахме рядката възможност като археолози и проучватели да открием депозираните в олтара на тази енорийска църква №22 реликви и дарове, които са били поставени там за да засилят светостта на мястото. Те са много на брой – икона, кръстове, обкови от религиозни предмети. Някои от тях са доста стари и очевидно са ценени още тогава, и са депозирани в хранилището на храма, за да може да се освети тази църква, да натрупа благодат. Тя ни дава представа за това какво е представлявал един храм в столицата с натрупаните в него реликви. Всички те, както отбелязахме, са с висока експозиционна стойност и са предадени в Регионалния исторически музей – Велико Търново. Надяваме се те да бъдат изложени в музея на Трапезица, където заслужават да бъдат. По тази причина те останаха във Велико Търново, след като бsха предадени в Националния археологически музей в София. Нашите цели тази година са в два аспекта. Единият е допроучването на некропола на църква №22, като се надяваме този некропол да даде интересни експозиционни находки, които да обогатят музея на Трапезица. Вторият аспект е, че ще се продължи проучването на градската среда, с откритата през предходната година нова главна улица на Трапезица, която свързва Югозападната порта на града в северна посока с цялата вътрешност на този град. Не на последно място усилията ни ще бъдат насочени върху запазването на обектите с мерките за консервация, които са предвидени в нашата план-сметка.“ – каза доц. Рабовянов.
Проф. Константин Тотев сподели: „Аз съм малко привилегирован, защото сектор север нямаше да се работи. Тук е лифтът, тук е и музейната сграда. Много неща тук са консервирани. – военната сграда, църква №19, част от източната стена на северната кула. Предстои проучване на некропола, гробове, свързани с ктиторите и допроучване на две сгради, които са или административни или дворцови. Открити са некропол с 400 гроба, църква с над 100 гроба, църква №20 с още 120 гроба. Разкритията в северната част на крепостта показват, че тя е била изцяло застроена. Не може да се твърди, че на Трапезица са живеели само богатите, тъй като разкриваме градски структури. Затова е добре да се работи на екипен принцип и е необходимо да се консервира. Трапезица е 78 дка, Царевец е 101 дка – това са големи обекти и финансирането на проектирането, реставрацията и консервацията е голямо. Проблемите на Трапезица са свързани и със стенописите, и със стогодишните покриви, които все са поправяни. Не е направен път до църква №8. Последната находка е църква №23 до западната крепостна стена, която е уникална по отношение на стенописите. Запазени са всички стенописи. Фреските хвърлят светлина върху това, което е загубено по отношение на живописта и художествената култура, както на художниците от Търновската живописна школа, така и на тези, които през целия период са работили там. Имаме няколко сцени – и кръщение, и Успение Богородично, и Разпятие, и още много. Имаме открити 4-5 нови църкви, и то в градска среда. Необходими са средства за реставрация и концервация на славния град Трапезица.“
Арх. Пламен Цанев припомни, че работата на Трапезица е тръгнала много добре, с дългосрочен план и транспортен достъп. „МК съумя да издейства европейско финансиране и бе осигурен туристически достъп чрез изградения фуникуляр. Важно е там да има музей, в който по-често се обновяват експонатите, а не да стоят в хранилището. При толкова много находки е редно всяка година да има нова експозиция, която да отразява тези разкопки.“ – акцентира той. По думите му проблемът, който е настъпил след азербайджанското финансиране, е липсата на инвестиции за проектиране и изпълнение на консервационно-реставрационни работи. „Водя диалог с кмета и ръководството на общината, всички имат желание това да се случи, но средствата за тези дейности са нула. Оттогава няма и лев дори за идейно проектиране, защото с такъв идеен проект ние спечелихме от Азербайджан. Тогава и Пловдив кандидатстваха, но нямаха никаква проектна готовност. Нашата община излезе с доста завършени виждания какво бихме направили с тези средства и това се случи. Ние създадохме условия за културен туризъм на Трапезица. Направихме една туристическа алея, която да свърже завършената Югоизточна порта, фуникуляра, музея и съответните археологически структури. Необходимо е за бъдещо експониране да се направи един нов маршрут - това, което Мирко Робов спомена, да свържем източната част на хълма Трапезица, църква №13, църкво №14, църква № 4, църква №3 с Епископския център и музейната сграда. В началото направихме временен път до западния сектор с църква №8 и манастира край нея. Но сега пътя е обрасъл с трева, което не пречи да се възстанови и да се използва. Има и готов проект за покритие на църквата и трапезарията. Това показва, че програмата за Трапезица е мислила за поетапна консервация, реставрация и експониране на този обект. Програмата е добра, следва се и дава добри резлтати. За съжаление, липсват пари, което е големия проблем. За да продължим е необходима държавна политика. Укрепихме трите църкви с най-добре запазени стенописи. Необходимо е изпълнението на следващия етап – реставрация на тези стенописи, за което са необходими около 100 000 лева. Църквите са защитени и в тях няма да имаме проблеми в близките двадесет години с течове, измръзвания и т.н., но в тях най-ценното са именно стенописите. Имаме запазени образи на светци почти в цял ръст, които е необходимо да бъдат реставрирани. Археолозите преди 4-5 години започнаха да правят временна полева консервация на част от разкритията, но около 40% от тях вече са загубени. Ако няма средства за консервация, единственият начин и в световната археология е обратно засипване на разкритите структури. Апелирам да се постави този въпрос и да бъдат осигурени минимум около 500 000 лева годишно, за да може постепенно да се наваксат реставрационно-консервационните работи на разкритите обекти на Трапезица. Това ще запази във времето находките и ще разширява обектите, които ще бъдат възпроемани от посетителите. Колкото повече се разкрива, толкова по-добре. Разкрита е главната улица към манастира „Св. Иван Рилски“, кварталите и крепостната стена, но там е недостъпно. А това са много интересни градоустройствени структури, които са изяснени и е необходимо да бъдат показани на българите и на другите туристи на хълма Трапезица. И едно немного скъпо, но важно нещо е да се направи кадастър на археологическите разкопки на целия средновековен град Трапезица. България прави кадастрални планове на всички населени места. Ръководството на общината, ръководството на МК да направят карта, за да може по-добре да се планират средствата и да се върви напред не кампанийно, а регулярно. Това е начинът да не се получават грешки.“ – поясни арх. Цанев. Той добави, че за средства за реставрационно-консервационни работи и социализация на Трапезица може да се кандидатства по ореративна програма "Региони в растеж" за опазване на културно-историческото наследство, по която се отпускат до 10 млн. лева за тези цели.
Общо около 14 млн. лева са необходими за реставрация и концервация на крепостта Трапезица в историческата столица Велико Търново.
