За празника на българската култура и славянската писменост - 24 май и за предстоящото честване на 160-годишнината от създаването си старозагорската читалищна библиотека “Родина” издаде 205-годишна книга за Хилендарския манастир. Единственото копие на книгата в България се пази във фонда на библиотеката.
Съставител, редактор и автор на предговора на фототипното издание е академик Иван Радев от Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий”. То има и осъвременен текст, чийто автор е Ния Радева. Уникалният екземпляр, съхраняван в библиотека “Родина”, е най-старата възрожденска книга във фонда й. Издадена е през 1814 г. в Будим (днес Будапеща), а пълното й заглавие е „Краткое описание святия и преславния Лаври царския Хиландара Святой горе Атонской сущия”. Написана и издадена е за сърбите и българите по настояване на проигумена на манастира Кирил Михайлович, родом "от предели Филипополския". За разходите по издаването й е помогнал Мелетий Никшич, бивш архимандрит Студеничкий и настоящ Фенечкий. Тя представлява пътеводител за Хилендарския манастир и е на църковно-славянски език. Тогава Хилендарскиат манастир е смятан за български, тъй като в него е имало много малко другоезични монаси - сърби и руснаци. До откриването на книгата във фонда на старозагорската библиотека тя не е фигурирала в българската библиография, второто й известно копие се съхранява в Мюнхен.
Осъвремененото издание е факт благодарение на финансовата подкрепа на община Стара Загора и е с клеймото на издателство „Ивис” - Велико Търново. 160 години след създаването си библиотека “Родина” съхранява 310 екземпляра на 239 заглавия на книги от Възраждането.
Фондът с тези книги каталогизиран и включен в електронната база данни на библиотеката, която за 150-годишнината си издаде общ своден каталог на възрожденските издания в Стара Загора, който включва фондовете на библиотеки "Родина", "Захарий Княжески" и на Старозагорската митрополия и историческия музей. В него има 380 заглавия,154 от които се съхраняват единствено в „Родина” и е достъпен на интернет страницата на библиотеката.
Историята на читалищната библиотека започва на 25 март 1860 г. с 51 тома книги на Светиниколското училище и с даренията на първите читалищни дейци. Създадена е с цел "да се спомага и подтика напред книжовното образование между съотечествениците ни", тя съдържа "разни исторически, нравствени, филологически и др. от различни съдържания книги, достъпни за всички граждани". Сред щедрите дарители на книги и парични средства от периода на Възраждането са известни имената на Тодор Шишков, дарил 78 книги, и Д. Цонков - 130 книги. Десетилетие след създаването й книжния й фонд достига до 15 000 тома различна литература на български, руски и западноевропейски езици за население от 25 000 души, с което Стара Загора е била един от най-будните културно-просветни центрове в страната. По време на опожаряването на града през лятото на 1877-а в огъня му изгарят читалищната библиотека, личната библиотека и ръкописите на Петко Славейков, лични библиотеки на други старозагорци. След Освобождението постепенно в града се възстановяват не само сгради, а и дейността на читалището, а стотиците изгорели старопечатни и възрожденски книги са безвъзвратно загубени.
