Приказна история - за пловдивчанина, живеещ за да пътешества в планините

Срещаме Ви с млад мъж от Пловдив, който се е отдал почти изцяло на пътешествия из български и чуждестранни планини. 29-годишният Вениамин Милев е изминал хиляди километри пеша из планински, гористи и полски местности. Той ползва транспорт изключително рядко и когато трябва да достигне до някъде, винаги тръгва пешком. Момчето прекарва голяма част от времето си сред диви кътчета на България, като преходите му понякога достигат дължина от 15 до 40 километра.

Още: В Пловдив откриха стенопис за 20-атата годишнина членство на България в НАТО

Още: Предсрочно пуснаха за движение реконструираната улица „Царевец“ в Пловдив

Още: Обещано и изпълнено: Кметът на Пловдив пусна за движение Бетонния мост

Още: Отличиха победителите в конкурса „Най-добър млад предприемач на Пловдив“

Първо впечатление прави името му. Според разкази и книги, то е библейско, казва Венко (както го наричат накратко приятелите му). Той не си спомня кога е пламнала страстта му към планината и споделя, че за него тя е по-скоро начин и среда на живот, тъй като е израснал там, покрай реки, "бос и гол по цяло лято". И сега сякаш природата го приканва да се впусне във вълнуващи пътувания, по време на които ще се сдобие с нови приятели, а очите и сърцето му ще са изпълнят с незабравими гледки.

"Истината е, че когато човек пътува по света, пътува и навътре към себе си", обяснява Венко. Той изминава сам десетки километри пеша на ден, защото това му дава възможност да мисли и усеща природата. Най-дългият маршрут, който 29-годишният младеж е преминал досега, е пътешествието му из Родопите - от извора на река Арда до Асеновград. С леките отклонения, които е направил, общата дължина на трасето е достигнала близо 200 километра, отнели му около три денонощия. Вениамин не създава планове за бъдещи пътувания, защото смята, че поставяйки си такава цел, тя се превръща във фикс идея и в определена степен човек започва да ѝ робува. 29-годишният пловдивчанин разказва, че всяко ново посетено кътче е красиво и уникално само по себе си, защото е непознато и тогава "го гледаш, като през очите на дете".

Още: Безпрецедентно: Два дни безплатен градски транспорт в Пловдив по празниците

Още: Кметът на Пловдив удостои посмъртно с Почетна значка изтъкнатия музикант Кеворк Мардиросян

Едни от най-странните места, които Венко е посетил, са гипсовите кристали в пещерите в Украйна и дълбоките каньони в Гърция, дъното на които никога не е огрявано от слънце. И още - вкаменените корали по бреговете в Швеция, отвесните базалтови брегове на Шотландия, високите и стръмни върхове на Италия, по които се достига, чрез "Via ferrata" ("Железния път") и тук там преминаващи през тунели.

"Наистина вярвам, че местата са като хората - всяко със своя индивидуалност и чар", споделя вдъхновението си пловдивчанинът.

С толкова много и странни пътешествия няма как да не се случват забавни, а понякога и опасни ситуации. Най-пресен спомен за такава е оставило пътуването на Вениамин отпреди около седмица. Изведнъж в 2 ч. сутринта той осъзнал, че се е загубил в гората. "Бях стигнал до река, разположена на дъното на една клисура в резерват "Червената стена" край село Бачково. Докато се опитвах да осмисля къде се намирам, ненадейно чух стъпки. Тежки, бавни, идващи към мен. В мисълта ми изплува спомена за това, че в района има две стръвници. Представих си края на октомври – периодът, в който мечките се охранват за зимния си сън. Аз бях там, сам, без мобилен телефон и връзка със света, в 2 ч. сутринта, а тежки следи идват към мен в тъмното... Идилия... Без да чакам, за да видя какво ще излезе от близките храсти, се насочих обратно по стръмния път и в 4 ч. благополучно, но скапан от умора, достигнах до село Добростан. Там останах за оставащите два часа до изгрева. Честно казано, сега легнал удобно в леглото, връщайки се към този спомен, е наистина забавно, но тогава си беше истински кошмар". Така описа преживяването си младежът, като обясни, че от пешеходните му преходи са се случвали и други невероятни истории, включващи наводнена палатка, попадане в кални пещери, загубени ключове за кола.

В заключение Вениамин казва, че в тези моменти се връща с усмивка и винаги извежда нужните поуки за себе си.