Личности с принос към развитието на обществения, политически, икономически и културен живот на града представя документалната изложба „Велико Търново – част от Европа“ на Държавен архив – Велико Търново, разположена на ул. „Независимост“ в центъра на Велико Търново. Изложбата е изработена по проект „Европейци и великотърновци учили в Европа с принос за обществено-икономическия и културен живот в Търново“, финансиран по програма „Културно наследство“ на Национален фонд „Култура“.
Ръководител на проекта е Боряна Маринова – историк и краевед, началник на отдел „Държавен архив – Велико Търново“ при дирекция „Регионален държавен архив – Велико Търново“, която сподели за Actualno.com: „Проектът е обвързан с годината на Европейското културно наследство 2018-та. Целта ни е да изследваме и представим приносът на търновци, учили в Европа и приложили знанията си в родината и европейци, работили и допринесли за развитието на културата, образованието и в частност за обществено–икономическото развитие на Търновския край.“
Снимка: Боряна Маринова
Изложбата е разположена на 18 табла, които представят чрез документи и снимки, съхранявани във фондовете на Държавен архив – Велико Търново известни търновски учители, работили в Мъжката и Женската гимназии, учители – общественици, лекари, архитекти, паркостроители. Специално място заемат видни общественици-дарители, завещали имоти и пари в полза на града, както и някои от Търновските митрополити, известни с благотворителната си дейност. За някои от тях има богата информация, поради фактът, че имат лични фондове в архива. Документите, които са представени в изложбата са снимки от различни етапи на живота им, удостоверения, дипломи за завършено образование, различни протоколи, с които са избирани на различни длъжности и др.
Ето и личностите, представени в документалната изложба:
Невена Събева Попова (1875–1917) – лекарка, общественичка. Родена във Велико Търново. Завършва Медицинския факултет в Монпелие, Франция (1902). Училищен лекар в Девическата гимназия „Митрополит Климент“ във Велико Търново (1904–1917). С подкрепата на училищното ръководство организира летни колонии за ученички в Арбанаси (1906–1909). По нейна инициатива през 1910 г. се основава дружество „Здравец“ за летни ученически колонии. Работи и като градски лекар във Велико Търново. Дейността ѝ се свързва с ръководството на дружество „Самарянка“ през военните години. В памет на д-р Невена Събева Попова, нейният съпруг открива дарителски фонд, от средствата на който се подпомага дейността на дружество „Здравец“.
Снимка: Д-р Невена Събева Попова със сестра си
Зоя Ставрева (1890–1950) – доктор по философия, учителка, общественичка. Родена във Велико Търново. Завършва философия в Берн, Швейцария. Първата българка, която защитава докторска дисертация по философия. Преподава в Девическата гимназия „Митрополит Климент“ във Велико Търново (1918–1936) и допринася за развитието на девическото образование в града. Председател на Учителския въздържателен съюз (1924–1925), член на женското благотворително и просветно дружество „Радост“. Наградена за активна обществена дейност със свидетелство и знак за отличие от Младежкия червен кръст.
Снимка: Управителният съвет на Неутралното въздържателно дружество – Велико Търново (отляво надясно: Йордан Кулелиев, Георги Андреев, д-р Зоя Ставрева, Георги Рашков, Недю Петров).
Митрополит Климент (Васил Друмев) (1941–1901) – виден книжовник, политик, общественик. Роден в Шумен. Завършва Одеската семинария и Киевската духовна академия. Временно управляващ Търновската епархия (1878–1884) и нейн каноничен митрополит (1884–1901). Депутат в Учредителното събрание и в І ВНС, министър-председател (1879–1880; 1886). Един от основателите на Българското книжовно дружество. Първият председател на Българския червен кръст. Допринася много за създаването и развитието на Девическата гимназия във Велико Търново, която след смъртта му носи неговото име.
Снимка: Митрополит Климент
Митрополит Антим (Лило Върбанов) (1854–1914) – духовник, дарител. Роден в с. Гложене, Тетевенско. Завършва Одеската духовна семинария (1881) и Московската духовна академия (1892). Митрополит на Търновската епархия (1901–1914), а от 1902 г. – редовен член на Св. Синод. Удостоен с орден „За гражданска заслуга“, ІІ ст. (1907). Под негово председателство е формиран Общоградски комитет за подпомагане на пострадалите от земетресението през 1913 г. Дарител и член на местното археологическо дружество. Завещава 1500 лева на женското благотворително дружество „Радост“.
Митрополит Софроний (Стойко Недялков Чавдаров) (1888–1961) – висш духовник. Роден в с. Еникьой, Одринско. Завършва Цариградската духовна семинария (1911). Учи в Киевската духовна академия (1912–1915). Завършва висше богословско образование в Черновицкия университет, Украйна (1922) и специализира в Института по каноническо право при Страсбургския университет (1922–1924). Викарий на митрополит Филип Търновски и управляващ Търновска епархия (1934). Търновски митрополит (1935–1961). Развива активна духовно-просветна и социално-благотворителна дейност. В епархията се откриват нови социални учреждения, сред които търновското епархийско сиропиталище „Пеньо и Мария Велкови“ (1936), занималня за ученици от основните и прогимназиалните училища (1941), ученически летовища. Проявява загриженост и се застъпва открито за репресираните духовници след 9 септември 1944 г. Погребан е в притвора на великотърновската катедрала „Рождество Богородично“.
Джовани Мосути (неизв.) – италиански архитект. По негов проект е изграден Паметникът на обесените (1883) във Велико Търново, посветен на загиналите участници в Априлското въстание от Първи търновски революционен окръг през 1876 г. Участва в проектирането на Стамболовия мост над река Янтра, построен с цел осигуряване на по-кратък път между града и гара Велико Търново.
Георги Симеонов Козаров (1872–1953) – архитект, общественик, дарител. Роден в Сливен. Завършва архитектура в Мюнхен и Щутгарт (1892–1897). Главен окръжен архитект на Велико Търново (1903–1927). С неговото име се свързват: създаването на пътеводител на града (1907); възстановяването на опожарения Конак (1907); изграждането на Окръжната палата (1911) и на първия туристически дом в страната – туристическата хижа на Царевец (1922). Активен деец на туристическо дружество „Трапезица“ и негов председател (1905–1906; 1908–1911). Дарява средства за издаване на пътеводителя и за строителството на туристическата хижа. За дарителски жест, направен на благотворително дружество „Здравец“, той и съпругата му Анастасия са провъзгласени за негови
Снимка: Участници в Осмия туристически събор, сред които Леон Филипов, Ст. Шишков, арх. Георги Козаров и Ив. Бояджийски. Велико Търново, 1908 г.
Антон Новак (1860–1945) – паркостроител. Роден в с. Винорж (дн. кв. на Прага), Чехия. Завършва земеделски овощарски институт в Троя (дн. кв. на Прага). Градски градинар-декоратор във Велико Търново (1892–1895). Създава градската градина, призната за образец на парковото изкуство, и общинския разсадник. През 1893 г. е награден с орден „За гражданска заслуга“, VІ ст. Член на създадената в старопрестолния град първа ловна дружинка в България.
Георги Петков Калчев (1880–1968) – специалист по озеленяване и ландшафтна архитектура, помолог, преподавател в земеделски училища, дарител. Роден във Велико Търново. Учи озеленяване във Версай, Франция (1900–1903). От 1930 г. е управител на Общински паркове и градини във Велико Търново. Изработва планове на паркове на Незнайния войн (Майка България), на Държавна болница „Княз Борис“ и на „Марно поле“, както и за залесяване на хълмовете Царевец, Трапезица, Света гора и Картала. Значителен е приносът му в областта на помологията („Пълно техническо ръководство по овощарство“, 1943). Член на Дружеството на българските агрономи и на Управителния съвет на Пчеларското дружество. Ръководи учителски курсове по градинарство за създаване на училищни градини. Дарява ценна литература на читалище „Надежда“ и Окръжната библиотека.
Снимка: Георги Петков
Отто (Ото) Хорейши (1857–1937) – учител, художник, общественик. Роден в с. Модржейовице (гр. Раковник), Чехия. Завършва Пражката художествена академия и свързва останалата част от живота си със следосвобожденска България. Учител по рисуване и краснопис в Мъжката гимназия „Св. Кирил“ във Велико Търново (1882–1896). Издава тетрадки по краснопис и учебника „Перспективно изображение на равнините и пространствените твари по модели за мъжките и девическите гимназии“ (1895). Член на местното читалище „Надежда“ и като декоратор в неговото настоятелство рисува първата завеса на читалищната театрална сцена (1886). Част от художественото му творчество е вдъхновено от старопрестолния град. Името му се нарежда сред учредителите на местното ловно дружество. Носител на орден „За гражданска заслуга“ (1892), сребърен медал за заслуги в просветното дело (1893) и редица други отличия.
Димитър Багрилов (1866–1940) – художник, учител, общественик, дарител. Роден във Велико Търново. Учи специалност „Гробищна архитектура“ в Белгия. Учител по рисуване в Мъжката гимназия „Св. Кирил“ (1895–1907) и Девическата гимназия „Митрополит Климент“ (1907 – до края на живота си) във Велико Търново. Активен член на туристическо дружество „Трапезица“. Работи безвъзмездно за реализиране на неговите инициативи – съставяне на „Пътеводител на Търново и околностите му“ (1907) и определяне обектите за фотографиране, които да бъдат включени в специален албум, посветен на града (1909). През 1917 г. изсича на скала по пътя за гара Велико Търново надпис, който да напомня на бъдещите поколения за събитията през войните, свързани с идеята за обединение на българския народ. Изработва проект за герб на Велико Търново, приет през 1921 г. Участва в обществени инициативи за издигане на града като административен, занаятчийски, културен и курортен център. Щедър дарител през годините на църквата „Св. св. Константин и Елена“ („Св. Цар Борис“).
Снимка: Учители и ученички от Девическата гимназия във Велико Търново на Царевец, сред които Димитър Багрилов и екскурзоводът Моско Москов (в средата)
Недялко Константинов Каранешев (1876–1964) – художник, учител, общественик, краевед. Роден в с. Хотница, Великотърновско. Завършва Държавното рисувално училище в София. През 1902 г. се записва във Висшата художествена академия във Флоренция. Първият организатор на художествени провинциални изложби в България. Ръководи учителски и занаятчийски курсове. Развива активна събирателска дейност, изследвайки историята на града и околностите. През годините урежда постоянна художествена изложба в дома си във Велико Търново, а през 1932 г. създава Дом за изкуство и просвета.
Снимка: Недялко Каранешев
Борис Денев Чоканов (1883–1969) – художник, учител. Роден във Велико Търново. Първата му самостоятелна изложба е през 1909 г. Учи живопис в Мюнхенската художествена академия (1909–1914). Военен художник към Щаба на армията в София (1914–1925). Организира 25 самостоятелни и участва в много общи изложби. Член на комитета за написване и издаване на историята на Велико Търново, избран на заседание на Великотърновската дружба „Трапезица” на 20 януари 1930 г. Носител на Кирило-Методиевата награда на БАН (1931). Член на Съюза на българските художници.
Алоис Бюнтер (неизв.–1934) – учител, спортен деец. Роден в Енетбюргер, Швейцария. Един от деветимата швейцарски учители по гимнастика, които пристигат в България на 13 май 1894 г. по молба на просветния министър Г. Живков, отправена до кантоналната гимнастическа организация в Лозана. Работи в Мъжката гимназия във Велико Търново (до 1900). Основава дружество „Борец” (1894). По инициатива на 27 учители от Мъжката гимназия се създава гимнастическо дружество „Юнак” (1896), в дейността на което взема активно участие. През 1900 г. се премества във Варна, където с други свои сънародници учредява курсове за подготовка на учители по гимнастика.
Иван Попзахариев (1865–1942) – учител, общественик. Роден в с. Аврен, Провадийско. Завършва Шуменското държавно педагогическо училище. Учител във Велико Търново по ръчна работа, рисуване, пеене и български език (1899–1926). Специализира в Лайпциг, Германия (1893–1894) и в Неес, Швеция (1895, 1897). Организира и ръководи курсове за усъвършенстване на учители по рисуване и ръчна работа. Член на читалищни, училищни и църковни настоятелства, на физкултурни и други дружества. Събира народни, църковни и други песни за хоровете на училища, читалища и църкви и сам съчинява хорови песни. Награден с орден „За гражданска заслуга“ и други отличия.
Снимка: Иван Попзахариев като юбиляр – 40 години учителска дейност
Райна Савова Добрева (1895–1987) – учител, поет, публицист. Родена в Горна Оряховица. Завършва славянска и руска филология в Софийския университет и романска филология във Франция. Работи като учител по френски, български и руски език.
Снимка: Райна Савова
Моско Москов Груев (1862–1947) – учител, археолог, изследовател, писател, преводач, общественик. Роден в Лясковец. Завършва Одеската духовна семинария (1882–1885). Следва литература в Женевския университет (1887–1888). Учител в Мъжката гимназия „Св. Кирил” (от 1892), по-късно – директор на Девическата гимназия „Митрополит Климент”, на прогимназия „Иларион Макариополски”, на Народната библиотека (1921–1933) във Велико Търново. Секретар (1905) и председател (1910) на възобновеното местно археологическо дружество. Основател и председател на туристическо дружество „Трапезица” и член на читалище „Надежда” в града. Бележит изследовател и археолог на Велико Търново. Оставя богато литературно наследство.
Снимка: Моско Москов
Йордан Христов Кулелиев (1877–1966) – учител, краевед, общественик, дарител. Роден във Велико Търново. Учи в духовните семинарии в Москва и Киев. Повече от 15 години е учител в родния си град. Член на Българския учителски съюз и на ръководството на читалище „Надежда“, секретар на Окръжния читалищен съюз, редактор на различни търновски периодични издания. Основател и председател на Учителското неутрално въздържателно дружество „Обнова“ и есперантско дружество „Лумо“. Екскурзовод на доброволни начала към Великотърновския музей (1935–1950). Историограф на Велико Търново.
Снимка: Йордан Кулелиев, ученик в Киевската духовна семинария
Тодор Шишков (1833–1896) – просветен деец, книжовник. Роден във Велико Търново. Учи в Сорбоната и Колеж дьо Франс в Париж (1862–1865), както и в Университета в Прага (1866). Директор на училищата във Велико Търново (1869–1871; 1873–1877), председател на читалище „Надежда“ (1870–1871).
Снимка: Тодор Шишков
Богдан Горанов (1847–1907) – учител, общественик, преводач. Роден в Карлово. Учи философия в Прага. Главен учител в класното училище „Св. Кирил“ във Велико Търново (1870–1872). Председател на читалище „Надежда“ (1871–1872) и лектор. По негово настояване се учредява театрална комисия към читалището.
Снимка: Богдан Горанов
Д-р Васил Хаджистоянов Берон (1824–1909) – лекар, просветен деец, общественик, археолог, член на Българското книжовно дружество. Роден в Котел. Получава висше медицинско образование в Мюнхен. Защитава докторска дисертация във Вюрцбург (1852). Председател на училищното настоятелство във Велико Търново. През 1880 г. става директор без заплащане на откритата с негова помощ Мъжка гимназия „Св. Кирил“. Участва в учредяването на първото археологическо дружество в България през 1879 г. и е избран за негов председател. Първи изследовател на старините на престолния град. Проучванията си излага в книгата „Археологически и исторически изследвания“ (1886).
Снимка: Д-р Васил Берон.
Карел (Карл) Шкорпил (1859–1944) – учител, археолог. Роден във Високе Мито, Чехия. Учи в Карловия университет и Висшето техническо училище в Прага. След Освобождението пристига в България, където работи като учител и археолог. Член на Българската академия на науките (1918). Преподава в Мъжката гимназия „Св. Кирил“ във Велико Търново (1891/92–1894).
Богомил Христов Вачев (1920–...) – фармацевт, изследовател на аптечното дело в България. Роден в с. Орешак, Ловешко. Израства във Велико Търново. Завършва фармация в Мюнхен (1943). Един от основателите на Окръжното аптечно управление във Велико Търново (1951), където работи като старши фармацевт и началник-отдел. Дългогодишен председател на Окръжното научно-фармацевтично дружество. Член на Републиканското научно дружество по история на медицината. Инициатор и един от създателите на откритата през 1981 г. музейна аптека „Лекарня „д-р Марко Павлов“ във Велико Търново, пресъздаваща първата аптека в България.
Снимка: Богомил Вачев в музейната аптека
Д-р Сава Николов Русев (1911–1991) – стоматолог, краевед. Роден във Велико Търново. Следва стоматология в Истанбул (1933–1938). След дипломирането си започва частна практика в родния си град, а от 1948 г. до пенсионирането си работи в Стоматологичната поликлиника. Автор на научни и популярни публикации във връзка със зъболечението и на книгата „Спомени и анекдоти за великотърновци“ (1985).
Снимка: Д-р Сава Русев в стоматологичния си кабинет
Д-р Марко Павлов (1784–1864) – лекар, аптекар, дарител. Роден в Македония. Учи медицина във Венеция и се дипломира като лекар в Монпелие, Франция (1808). През 1823 г. открива първата аптека в България, която се намира във Велико Търново (срещу Конака) и е наречена „Лекарня“ – съвместява лекарски кабинет и аптека. Участва активно в обществения живот на града. Подпомага църквата „Св. Константин и Елена“ и училището към нея.
Снимка: Марко Павлов
Д-р Евстати (Стат) Антонов (1844–1926) – лекар, общественик. Роден във Велико Търново. Завършва медицина в Румъния (1870–1872). Градски лекар в родния си град от 1872 г. Участник в борбите за национално освобождение. Председател на комитета „Единство“ във Велико Търново (1878). Народен представител в Учредителното събрание и II ОНС. Председател на настоятелството на читалище „Надежда“ (1881–1883).
Снимка: д-р Стат Антонов със семейството на Никола Златев, Сава Фичев (син на Никола Фичев) и Никола Паскалев.
Никола Янакиев Златев (1836–1916) – аптекар, музикант, фотограф. Роден във Велико Търново. Син на Янаки Златев (недипломиран лекар и аптекар). Следва фармация в Италия и в Цариградското медицинско училище. Музикално надарена личност. Автор на музикални композиции. Увлечението му по фотографията се превръща в професионално занимание. Учредител и дълги години председател на първото ловно-рибарско дружество в страната „Сокол“ (1884). По негова инициатива се създава едно от първите есперантски дружества „Фулмо“ (1891).
Снимка: Никола Златев със семейството си
Панайот Славков (1848–1925/6) – аптекар, политик, общественик, дарител. Роден във Велико Търново. Учи фармация в Румъния. Член на Народнолибералната партия. Избиран за народен представител в IV ОНС, III ВНС, IV ВНС, V ОНС, VI ОНС, VII ОНС. Председател на V ОНС и VI ОНС (1889–1890, 1890–1892). Министър на правосъдието (1892–1893) и министър на земеделието (1893). Кмет на Велико Търново (1887–1891). Активен член на читалище „Надежда“ и негов председател (1889–1893; 1898–1899; 1904–1908). Завещава богатата си библиотека на туристическото дружество „Трапезица“.
Снимка: Панайот Славков
Д-р Стефан хаджи Пенчев (1848–1913) – лекар. Роден във Велико Търново. Учи в Медицинското училище в Букурещ (1862–1868). По-късно следва медицина и защитава докторат. През 1879 г. е назначен за окръжен лекар в родния си град и организира първата окръжна медицинска служба. Ординатор при Търновската първокласна болница, градски лекар при Общината и училищен лекар (1884–1889). За спасяването на старата столица от холерна епидемия през 1886 г. е награден с орден „Св. Александър“, V ст. Председател на търновския клон на дружество „Червен кръст“ (1911). Умира от холера след земетресението в града през 1913 г.
Цанка (Цонка) Бобева-Събева (1879 – неизв.) – акушерка, публицист. Родена в Севлиево. Завършва Санктпетербургския императорски клинически акушерски институт (1904). През 1898 г. се омъжва за търновския адвокат и общественик Сава Събев Минчев. Тя е първата дипломирана акушерка във Велико Търново. Изявява се като публицист, чиито статии са поместени в различни периодични издания („Женски глас“, „Утро“, „Благоденствие“).
Снимка: Цанка и Сава Събеви
Д-р Игнат Янков Игнатиев (1870–1958) – лекар, учител, общественик. Роден във Велико Търново. Учи фармация в Букурещкия университет. Продължава образованието си в Швейцария (Женева и Лозана), където завършва фармация и медицина. Практикуващ лекар и преподавател повече от 25 години в Стопанското училище във Велико Търново. Член на настоятелството на създадения през 1930 г. Културно-стопански съюз „Стара столица“. Съпругата му Анна Елефтерова Игнатиева (р. 1892 г. във В. Търново) завършва естествени науки в Швейцария и работи като гимназиална учителка в града до женитбата си.
Снимка: Д-р Игнат Игнатиев като военен лекар на фронта по време на Първата световна война
Д-р Фьодор (Тодор) Фьодорович Трейман (1886–1944) – лекар. Роден в Петербург/Рига. Завършва Висша военномедицинска академия в Петербург. Пристига във Велико Търново с корпуса на генерал Кутепов след разгрома на Врангеловата армия като ръководител на военнополевата болница към него. Преценявайки нуждата от лечение на туберкулозноболните, през 1931 г. основава частна болница. С подкрепата на Търновската община и на обществеността през 1937 г. открива санаториум за белодробноболни на хълма Света гора.
Д-р Александър Романович Черненко (неизв.) – лекар-бактериолог. Завършва специалност „Бактериология“ в Медицинския факултет на Киевския университет, където работи като старши асистент до края на 1919 г. Установява се във Велико Търново в състава на руската емигрантска общност. Лабораторията му, първоначално обслужваща врангелистите, през 1923 г. става общинска, а той е назначен за градски общински лекар-бактериолог. Тя е в основата на създадения по-късно Бактериологичен институт във Велико Търново.
Михаил Райчев Кифалов (1783–1868) – книжовник, общественик, дарител. Роден в Тетевен. Завършва висше филологическо образование в Одеса. Макар и да не живее във Велико Търново, през 1855 г. завещава чрез Руското императорско консулство в Букурещ по-голямата част от своето движимо и недвижимо имущество за построяване на болница и върховно училище в Търново. Популяризира идеята си и призовава сънародниците си да я подкрепят. Сред големите дарители, които се отзовават, са Силвестър Пенов, Козма Тричков, Петър Керемекчиев. Част от събраните средства се насочват към класното мъжко училище, прераснало в Мъжка гимназия „Св. Кирил“ (1880), и за организиране на болница.
Джорджо/Жоржо (Георги) Кръстев Момчев (1846–1903) – търговец, общественик, участник в борбите за национално освобождение. Роден във Велико Търново. Следва в Париж без да е документирано какво точно и дали завършва. Открива собствена парна мелница. Един от основателите на читалище „Надежда“. След Освобождението за известен период е кмет и народен представител в І ВНС, ІІ ОНС, VІ ОНС, VІІІ ОНС, ІХ ОНС.
Снимка: Джорджо Момчев
Димитър хаджи Павли Иванов (1847–1913) – търговец, общественик, дарител, участник в националноосвободителните борби. Роден във Велико Търново. Завършва Търговска академия в Швейцария. Инициатор, един от основателите и първи председател на учреденото в родния му град през 1869 г. читалище „Надежда“. След Освобождението заема различни административни длъжности.
Снимка: Димитър хажди Павли Иванов
Митрополит Панарет (Панайот) Рашев (1808–1887) – висш духовник, участник в църковно-националното и просветно движение. Роден във Велико Търново. Получава образованието си в Букурещ, Атина и Париж. Учител в гръцкото училище в родния си град (1840). Ръкоположен за дякон при Цариградската патриаршия (1845). Избран за гръцки митрополит на Погонианската епархия в Букурещ (1854). През 1866 г. се обявява за български духовник, отказвайки се от Патриаршията в Цариград, и взема участие в църковно-националните борби. Развива активна обществено-политическа дейност и прави щедри дарения за развитието на търновските училища. Завещава 50 000 лв. в полза на началните училища във Велико Търново. Със сумата е образуван фонд, който се управлява от училищното настоятелство в града.
Сава Събев Минчев (1869–1941) – адвокат, общественик, публицист, дарител. Роден във Велико Търново. Завършва право в Женева, Швейцария (1892). Назначаван за съдия в Плевен, Пловдив, Севлиево, Велико Търново, Русе. От 1889 г. се отдава на адвокатската професия в родния си град. Убеден социалдемократ, член на БРСДП от 1899 г. Делегат на международния социалистически конгрес в Щутгарт (1907). Народен представител в XVII ОНС. Активен читалищен деятел – председател на читалище „Надежда“ (1900–1901; 1923–1926), подпредседател на Окръжния читалищен съюз (1925–1927), член на Управителния съвет на Върховния читалищен съюз (1925–1928). Председател на Управителния съвет на Водния синдикат „Янтра“. Творческата му дейност включва главно статии и рецензии, голяма част от които са посветени на съвременните проблеми и миналото на родния му град.
Снимка: Сава Събев
Д-р Владимир Г. Витанов (1872–1930) – лекар, общественик, дарител. Роден във Велико Търново. Учи история в София. След това завършва медицина в Монпелие и Париж. В началото на професионалната си кариера за известно време е ординатор в Търновската болница. Активно се включва в дейността на читалище „Надежда“, а през 1898 г. е избран за негов председател. Завещава големи суми на държавната болница, на читалище „Надежда“ и на туристическото дружество „Трапезица“. През 1932 г. в болницата е открит бронзов бюст на дарителя, изработен от скулптора Светослав Йоцов.
Стоян Ненов Киселов (1872–1937) – банков служител, дарител. Роден във Велико Търново. Завършва Търговската академия във Виена (1892). През 1937 г. завещава 800 000 лв. на читалище „Надежда“ за образуване на фонд за написване на история на Велико Търново, а след нейното издаване – и на други исторически съчинения. Предвижда се приходите от продажбата им да се използват за нуждите на читалището и за подпомагане на гимназиите в града. Завещава на Съюза на българските гимнастически дружества „Юнак“ 200 000 лв за образуване на фонд, от приходите на който да се издават „книги по телесно възпитание“.
Снимка: Изложбата "Велико Търново – част от Европа"
