Първите обществени допитвания в Родопите датират от 1924 г., когато местното население, особено жените, възроптали яростно срещу пивниците, които наричали „народни тровилници“.
В 10 смолянски села около 1924 г. е въведен "сух режим" с местни референдуми. Инициатори са младежи от Родопите, които се обединяват във въздържателни дружества и започват кампания за борба срещу алкохолизма, наричан от тях „народно бедствие“.
Причина да се обединяват във въздържателни дружества е, че младите хора се чувствали ощетени. Върху тях падала цялата работа, когато бащата пие и не носи полза за семейството, а вреда. Оттам се зараждат тези идеи сред младите хора за въздържание. Те провеждат шествия със знамена като названията на противоалкохолните дружества „Съзнание“, „Освобождение“ и др. Младите упорито настояват, организират подписки пред кметовете и се стига до провеждане на референдуми.
Първо общоселски допитвания правят в Славейно и в Левочево през 1924 година.
В Петково провеждат референдум през същата година, но неуспешен, защото кръчмарите касират избора. И той бива обявен за невалиден.
През следващата година е обявен вториреферендум в Петково. Тогава обаче подготовката е по-сериозна. В селото идва епископ Харитон от Пловдив. Той изнася поредица лекции и беседи. Църквата много активно се включва в агитация на населението против алкохолизма и тютюнопушенето.
Резултатите от второто допитване в Петково са 137 гласа са "за" затваряне на кръчмите, 53 са "против". Десет години кръчмите в по-големите села са затворени. През 1934 г. Министерството на финансите пак разрешава отварянето им.
Находките за тези допитвания бяха открити в Държавния архив на Смолян неотдавна, когато стана актуална темата за провеждане на референдуми и за подробности за тях съобщи директорът му Зоя Начева.
Тогава тя обясни, че инициатори били младите хора, а учителите и свещениците им помагали с беседи и поучения.
Младежите пращали до всяко семейство писмено обръщение с молба да не използват алкохол дори по време на именните дни, молили възрастните да празнуват християнските празници без алкохол.
Даже две сватби стават през това време без капка алкохол, само с плодови напитки.
"В този край, където поминъка на населението се добива с най-упорит труд, алкохолизма прави застрашителни завоевания, обаче будните планинци откриват жестока борба срещу това народно бедствие. Преди две години след дълга борба се закриха кръчмите в големите села Карлуково, Чокманово, Левочево. На 25 т.м. се произведе референдум за закриване кръчмите и питейните заведения в голямото с. Петково - пазарен център с 9 кръчми, където алкохолизма бе пуснал дълбоки корени, но и тука разума победи: Три четвърти от избирателите чрез гласа си туриха ключ на народните тровилници - кръчмите. Подета е борба и в другите околни села. Хвала на борците" - така е написал в онези години В. Чинков от Петково.
Референдумът в Славейно бил насрочен в началото на 1925 г. Много от жените там станали дейни агитаторки. Този ден е описан така:
"Студен януарски ден - 4.І.1925 год. Селяните се трупат пред изборните урни. Към тях отиват и жени. Днес и те искат да дадат своето мнение за премахване отровите, които постепенно, но сигурно убиват човека, погубват хиляди поколения и много народи.
Надвечер. Урните са отворени и бюлетините преброени. Около 80 на сто гласували против кръчмите. Сияят жените, сияят мъжете, сияят трезвениците! А кръчмите гъмжат ли, гъмжат! Техните обитатели отишли да се напият за последен път. Виното и ракията се леят като вода, сякаш посетителите искат да изпият всичкото останало. Пият, пеят, псуват и люто се канят на трезвениците! Една кръчмарка искала да остави децата си и да ги хранят въздържателите.Постепенно духовете се успокояват, а пиянствуващите вразумяват! Славейно даде първия пример в Среднородопието за трезвост."
Референдуми за обявяване на „сух режим“ са провеждани в няколко смоляски села - Левочево, Арда, Чокманово, Горно Дерекьой (Момчиловци), Петково, Широка лъка, Хвойна и в Павелско.
Има и обяснение защо бедствието е придобило такива застрашителни размери - гурбетлъкът. Стефан Барбов от Левочево го описва: "Поради 8-10 месечниия гурбетлик на левочевци, когато се връщат в село на летен курорт или на зимна почивка, се събирали в кръчмите да се питат кой как прекарал гурбетлъка и добър ли е бил гечинмека (поминъка), имали ли са работа редовно и занапред имат ли готова работа. При тоя сърдечен разговор те се почерпвали, като се редували и повтаряли до напиване. Това ставало в Левочево, Елидже, Ксанти и др. И по тоя начин старите ставали алкохолици, покрай тех и младите заприличали на бащите си. На гурбет бащите си имали тайна да се одбиват в кръчмата за отмора да пие 1-2 шишенца, но напълват пахурът и занасят в одаята да почерпи и тайфата и стари и млади за одмора и за хайрлик. От този алкохол много пъти ставали скарване, бахтаници, побоища и др. и др. това било и на гурбет, и в левочевските кръчми и на хорото даже и по сватбите" (Правописът е запазен - б. р.).
В Левочево кръчмите били затворени 14 години. "Народът беше свикнал и при нужда за алкохол отиваха и купуваха от съседните села. Тоя референдум щеше да трае още много години. Но тогавашното правителство решило да назначава и по селата външни кметове уж по образование. През 1937 год. беше назначен за кмет в Левочево Христо Лечев от София и той не по малко алкохолик от левочевци. Като кмет на Левочево разреши официално от началото на 1938 год. да земат кръчмарите патент и да си отворят кръчмите", е написал Барбов.
