Центърът за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) за деца и младежи в кв. Устово на Смолян е в риск да бъде закрит заради критичен недостиг на персонал, съобщи шефката на Районна дирекция „Социално подпомагане“ в Смолян Петя Пампорова.
Проблемът съществувал и преди, но особено се изострил след побоя, който 16-годишният Махмуд нанесъл над 60-годишната възпитателка Пенка Пойдовска.
На 21 септември миналата година, още в началото на нощната смяна момчето се заканило, че ще пребие възпитателката. Тя се обадила на щефката на центъра д-р Събева да я уведоми за заканата. Момчето обаче чуло, че Пойдовска се оплаква и на момента решило да си отмъсти. Накарало децата да я заобиколят. Държали я като заложник, без да й дадат да мръдне. Всички се страхували от Махмуд, защото знаели какво ще последва и му се подчинявали.
По някое време тя все пак успяла да избяга и се скрила в тоалетната. Махмуд тропал на вратата й дълго време. Едно от децата поискало памперс, за да си легне. Това принудило възпитателката да се отключи. Успяла да се промъкне на третия етаж, където е възпитателската стая. Дала памперс на детето и пробягала към съблекалнята, където бил телефонът й. Смятала да се обади на полицията, но Махмуд я проследил. Заблъскал вратата. Жената не успяла да я заключи. Легнала на земята, с гърба подпирала стената, а с крака – вратата. Нападателят й извикал и други деца да помагат. Когато всички заедно заблъскали вратата, тя се отворила и Махмуд я нападнал. Започнал да я удря с лопата по главата с цялата си сила. Възпитателката припаднала, но той продължавал да я удря. Децата се уплашили, започнали да го да го спират, за да не я убие.
Пойдовска бе настанена в болница с множество травми (средна телесна повреда), а момчето впоследствие пролежа в психиатрия един месец. След това обаче го върнаха обратно в центъра.
Междувременно се разбра за още два инцидента там. В единия отново участник е въпросният 16-годишен Махмуд, който душил 14-годишно хлапе – с психическо заболяване и нисък интелект. По-малкото дете бе припаднало.
В друг случай 14-годишен ударил с гребло отново човек от персонала.
„В момента положението в Центъра за настаняване от семеен тип за деца с увреждания е тежко откъм персонал. Това е услуга, която се предоставя от община Смолян, управлява се от Международна социална служба. След тези инциденти и широкото им медийно разгласяване никой не иска да започне работа там“, коментира Пампорова.
При нужда от не по-малко от 9 човека, в момента там работят петима.
„Не можем да намерим не само квалифициран персонал, не можем да намерим никакъв персонал. Проблем имаше и преди да стане последният инцидент. Липсата на квалифициран персонал влошава качеството на предоставената услуга. А липсата на никакъв персонал рано или късно ще доведе до закриването на услугата. Община Смолян все още не са предприели тази стъпка, но предполагам,че в един момент ще я предприемат, притиснати от обстоятелствата“, коментира тя.
Междувременно в община Смолян получиха поискани от институциите становища от Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД) и от Агенция „Социално подпомагане“ (АСП) дали да преместят децата с най-сериозни увреждания от ЦНСТ в кв. Устово към други институции в страната, където разполагат с нужния квалифициран персонал, или да закрият центъра.
„От АСП препоръчват да не се закрива, а да се промени целевата му група – да бъде ЦНСТ за деца без увреждания. Такава докладна съм внесъл вече за разглеждане в Общинския съвет и на следващото заседание ще бъде разгледана“, съобщи днес секретарят на община Смолян Момчил Николов.
Миналата седмица било получено и становището от ДАЗД. Тяхната препоръка е пренасочването да се изпълни при спазване правата и законовите интереси на децата.
Община Смолян има други два ЦНСТ за деца без увреждания. Единият е за малки деца до 12 години в кв. Каптажа. Другият е за деца от 13 до 18 години – в ученическото общежитие.
„Ние фактически ще преместим в Устово настанените в общежитието, защото там базата е позахабена, а в Устово всичко е ново и на много добро ниво. Процедурата ще е бавна, ще минат 2-3 месеца, докато се намерят подходящи места за децата и те бъдат изведени. Чак след това ще преместим в Устово децата от общежитието“, посочи Николов.
Той подчерта, че работата с тези деца действително е много трудна.
„Те са отглеждани в домове. Никой никога не ги е прегръщал и обичал. Но те са и с увреждания. Работата с изоставени деца е трудна. Но работата с изоставени деца с увреждания е далеч по-трудна. Те си имат специфики. Има с умствена изостаналост, със Синдром на Даун, с чисто поведенчески проблеми. Имаше дете и с тежко сърдечно заболяване. Едно момиченце почина, не можа да издържи операцията. Опитахме абсолютно всички варианти. Направихме всичко по силите ни. С Международната социална служба търсихме всевъзможни решения, но без специалисти на място не можем да се справим“, коментира Момчил Николов.
По думите му в другия център децата също са расли в институции, но все пак елементът „увреждане“ го няма. „Вие сами съзнавате, че е убийствено да се грижиш за дете с увреждания. Те изискват денонощна грижа. Не може за секунда да го оставиш, а то не е едно. От тази гледна точка просто не достига персонал. Задължително трябва да има социален работник, детегледач, медицинска сестра. Има си и съпътстващи услуги - изхранване, почистване, отопление. Вече не можем да намираме персонал“, подчерта той.
Николов направи сравнение и с дневния дом „Звънче“ в Смолян. Там децата също са с увреждания, но растат в семейна среда. Имат си родители. Обичани са, обгрижвани са откак са се родили. И в това е огромната разлика. Грижата в този център е по-лека. Повечето от напусналите социалния център в Устово са на работа в „Звънче“.
Капацитетът на ЦСНТ за деца с увреждания в кв. Устово е за 14 деца. В такъв случай, по стандарт, персоналът трябва да е от 12 човека, защото грижата е денонощна. А в момента в него работят едва петима.
За другите два центъра за настаняване от семеен тип в Смолян проблем с персонала няма, защото децата са без увреждания.
