Мирослав Янчев е кмет на община Златоград за четвърти мандат. Завършил е магистратура по "Управление на бизнеса" в Стопанска академия "Д. А. Ценов". Преди да спечели изборите преди 14 години е бил управител на "Дружество за заетост и структурно развитие Златоград-Кирково".
Г-н Янчев, на Гергьовден църквата „Св. Георги Победоносец“ отбеляза 150-годишен юбилей. Какво е нейното значение за златоградчани?
На 6-ти май чествахме кръгла, значима дата и под нейния знак живее в настоящата година Златоград. Този храм е бил символ на силата и единството, което продължава и до днес, 150 години вече. Изграден е от предприемчиви златоградчани по-малко от година след създаването на българската екзархия. А когато едно велико дело трябва да се изпълни, то се раждат и достойните за него. Именно тогава златоградчани са се наели да направят храм, в който и до ден-днешен човек може да намери упование, надежда, дом дори. Хубавото е, че имаше изключително много присъстващи - с вяра и надежда тази годишнина да се запечата като историческа.
А как се зароди идеята за празник на гайдата?
Спонтанно и свързано с ограниченията, които би трябвало да спазваме като отговорни лица. За втора година не проведохме празника на чевермето, а знаем, че той не е само кулинарен, а празник на фолклора, културата и бита на родопчани. Въпреки интереса не само на местното население, на ресторантьорите и туристите, смятам, че това беше по-мъдрото решение, взето единодушно на разширено заседание на консултативния съвет по туризъм. Целта беше да не се разпространява коронавируса. Сега се отпускат мерките постепенно, защото намаляха случаите, но ние преди месец и половина-два трябваше да решим, защото подготовката на този празник изисква толкова, организацията е изключително тежка. Знаете, че общините Златоград и Кирково направихме местна инициативна група. Гайдарският състав "Дельо Хайдутин", като неправителствена организация, спечели проект за популяризиране на гайдата като инструмент. Те направиха концерт с "Опа-Иха" - Рудозем, "Акрани" - Златоград, фолклорната група при читалището. Смятам проекта за много важен, защото с европейски средства се показва в детайли нещо ценно и непреходно, обичано от всички. Когато гайдата засвири, всеки настръхва. На празника видях хора, които си бършеха сълзите. Малко инструменти могат да те накарат да настръхнеш и да се разплачеш. Това го може родопската каба гайда, която има потенциал за популяризиране. В двора на взаимното училище беше представена тя като инструмент, обяснено беше от майстора, учителя и гайдаря Костадин Илчев и от Петър Янев как се прави, от какво се състои. Аз свиря с гайда, направена от бай Диньо.
Тоест, гайдарският празник не заменя този на чевермето?
Точно така. Едното не измества другото. Празникът на чевермето събира над 10 хиляди души за един ден. Това не можехме да си го позволим, за да не създадем хаос в болниците, да не станем причина хора да страдат после.
През ГКПП Златоград все още не пускат автомобили, колко време мина от забраната?
Година и близо три месеца вече. Оценихме какво е значело да имаш отворена граница между България и Гърция, сякаш когато я затвориха Пунктът е един отдушник не само за бизнеса, търговията, движението на стоки, а и за туризма. Той е комуникация между близки и познати. Играе изключително важна роля за бизнеса в региона и в частност за общината.
Като цяло от началото на пандемията какви са щетите върху бизнеса?
Доста притеснени са, част от хотелиерите и ресторантьорите изпитаха сериозни затруднения в последната година, с много ниска посещаемост. Не бих казал, че се отрази на производствените предприятия, защото те съумяха да създадат такава организация на работа, че да не спират производството. Болницата изпита недостиг на персонал.
Оценката ви за начина, по който тя се справя с това предизвикателство?
Аз винаги съм бил критично настроен към някои процеси в здравеопазването, но в случая мога нашата болница постъпи много адекватно в лечението на пациентите с коронавирус. Разкриха се много повече легла отколкото беше и по заповед на здравния министър. Вместо 15, бяха разкрити около 40 легла в един етап. Трябва да им се признаят усилията на лекарите и да им се изкаже благодарност. Затова, когато е трябвало да се финансират инфраструктурни инициативи в болницата, общината не е жалила средства. Знаете, че за оборудване се инвестираха 2 млн.лева по европейски проект. Купи се скенер и апаратура за всички отделения, направиха се частични ремонти. Сменена е дограмата на почти цялата сграда. Остана още малко. Тази година сме предвидили паркингът и входът на болницата да бъдат асфалтирани, да се оправят стълбищата. Тоест, да придадем на болницата по-приветлив вид. Здравеопазването винаги ни е било приоритет. Не стигат средствата за модерна и високотехнологична болница, каквато е моята мечта, но трябват лекари. Колкото и красива сграда да направим, колкото и добре да е оборудвана, а това ще се случи, няма ли лекари, зле е.
Дълго време - почти година, Златоград беше някакъв оазис, съхранен от вируса, когато областта навсякъде беше пламнала. Изведнъж преди около 2 месеца рязко се отприщи. Какво изтървахте?
Нищо не е изтървано. Не само златоградчани, а родопчани сме изключително изпълнителни. Но явно тази болест всеки от нас да я мине - леко или тежко, рано или късно. Надявам се повечето хора да се ваксинират. Ние бяхме оазис до втората вълна. На третата се получи пик. Вирусът се разпространи в големи мащаби в цялата община, защото преди това го е нямало. Не можа да премине поетапно, а внезапно. Смятам, че повишаването на броя случаи не е заради ниската култура или ниска дисциплина на ограничение. Да не забравяме, че много хора се връщат от чужбина в Златоград, както навсякъде. Имаме поток от хора, все пак имаме някакъв туризъм, не сме изолирани от света.
Много хора отвориха сърцата си за дарения в болницата, дойдоха и лекари да помагат от вътрешността, кой от жестовете според вас беше най-затрогващ?
На д-р Стефан Райков (неврохирург в Пловдив – б.р.). Без да го молим, без да го търсим, той дойде и работи, без да иска заплата, без да иска каквито и да е условия, без да иска да се афишира. Направи го скромно, от сърце. Имаше и доста дарители, на които благодарим, че помогнаха в трудни моменти.
Наскоро отчетохте изпълнението на десетки санирани многофамилни къщи, колко са общо обновените сгради досега?
54 са сградите, санирани по Оперативната програма "Региони в растеж" и по Националната програма за енергийна ефективност. С тях гоним няколко ефекта. Първо, по-красив облик - виждате, че всички сгради са с еднакви цветове - бял, кафяв и бежов. Не сме правили бели, жълти, червени, зелени. Сигурно и в това няма лошо, но на Златоград тази му е типичната архитектура. Второ, намалихме много голяма част от вредните емисии във въздуха. Повечето замърсяване идва от горенето на дърва и въглища за отопление. След санирането от домакинствата казват, че над два пъти им е икономията на ток, дърва или каквото са ползвали за отопление. Следващо, създадохме много по-добри условия за живеене на хората. Тук е мястото да кажа, че започна една интерпретация от "доброжелатели", че не всички са имали достъп. Много пъти сме правили информационни кампании с обяви по кабелната телевизия. Тези срещи са документирани. Всички средства сме ползвали, за да стигнем до хората и да им кажем, че ще правим и частни къщи. Кандидатствали сме за всички, които са направили доклад за енергийна ефективност и проект, включили са се в условията и сроковете. Когато правихме кампанията, се гледаше с недоверие: "Аз ще дам 5 или 8 хиляди лева, но няма сигурност". Да, и за общините няма сигурност, че ще ни одобрят. Може да загубиш, може да спечелиш, но сме дали равна възможност на всички. Над 1000 домакинства се възползваха досега.
С асфалтирането докъде стигнахте, може ли да говорите в проценти?
До края на 4-тия ми мандат над две трети от улиците ще бъдат асфалтирани. В селата има проблем с регулацията, в определена степен тя е неизпълнима. Има много скъпи улици за пет къщи примерно. Когато поех общината, под половината улици бяха асфалтирани. Отделно от това преасфалтираме участъци от пътната и уличната мрежа с нарушена настилка. Предстои улиците в стария град да бъдат с направени с павета, да се обновят тротоари, зелени площи, паркинги, нова регулация на движението. Осигурено е финансиране от 2,1 млн. лв.
В края на миналата година получихте признанието „Златен ключ“ от Програмата за достъп до информация, Златоград е единствена в областта с това отличие. Как го приехте?
Първо се изненадах, защото знам, че то се дава много трудно. Зная, че е по предложение на медии и критериите са сериозни. Според мен е най-вече за това, че всеки месец се отчитаме пред Общинския съвет къде отива всеки лев. Съветниците, а и обществеността може да види за какво са дадени пари. Ежемесечно и добронамерено публикуваме заповеди, договори - няма нещо, което да е скрито, всичко ни е публично. Затормозяващо е отчитането, един-двама счетоводители с това се занимават, но това е нашата роля - когато изразходваме публични средства, да се отчитаме ежемесечно, не само ежегодно.
Не ви ли тежи, че се описват буквално до стотинка разходите?
От 2007/8 година се отчитаме с решение на Общинския съвет. После съм имал възможност да спра, но не съм искал. Според мен тази практика е хубава. Имаше подигравки от рода "за купени лигавници". Ами да, купихме за около 160 лева лигавници за детската ясла. В края на годината някой може да си направи труда и да провери дали отчетът съответства.
