Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Зам.-кметът на Сливен Стоян Марков: Крепостта Туида ни се отблагодарява като нашата дестинация №1

02 февруари 2022, 17:12 часа • 4460 прочитания

Община Сливен се гордее с много туристически награди в последната година. Заради интерес към амбициозните планове на местната администрация в тази насока, Actualno.com потърси ресорния заместник-кмет Стоят Марков.

Г-н Марков, Сливен за миналата година е отличен с няколко награди и се превръща във все по-разпознаваема туристическа дестинация. Кои обекти са ваша гордост и радост за посетителите?

Тези наши постижения са благодарение на упорита работа на екипите, които се занимават с тази дейност. Наша гордост на първо място е крепостта Туида - най-доказаната ни дестинация през последните 5 г. Този обект е доказателството, че работим в правилната насока - да открием място, което да бъде емблематично за нашия град. Другите ни обекти са историческият ни музей, художествената галерия, с които си партнираме, драматичният и кукленият ни театър. Благодаря на екипите, които ги управляват, защото без тяхната креативност няма да бъдем това, което сме на туристическата карта на България. Миналата година си бяхме поставили един план и смятам, че го преизпълнихме. Международната награда, която получихме за екотуризъм, беше високо признание. То показа, че известността на нашите обекти е не само в България, а и в международен план.

Какво представлява тази крепост?

Туида е нашата средновековна крепост, която беше реновирана по европейски проект. Може да се каже, че тя привлича и обединява хората - граждани на Сливен и туристи от България и света. Там се е зародил нашият град. През годините е имала различни наименования, но Туида е останало като най-емблематично. Площта й е около 40 дка. След реновирането й по европейски проект през 2014 г. е пусната за посещения. Всяка измината година интересът към нея се увеличава. Тази година Туида започна да работи още от 1-ви януари, а беше отворена до 31-ви декември. Туристи, отседнали в града, искаха да я видят. Обнадеждени сме, че предстои още по-голяма посещаемост. Смятаме да я представим във форума "Ваканция и СПА" в София. През последната година над 10 нови туристически агенции проявиха интерес към Туида и заявиха, че ще я предлагат в своите програми.

 

Тя на какво разстояние от града е?

В северната му част, в подножието на планината. На достатъчно добра височина, от където се вижда целият град на юг. В края на кв. Ново село, местността е Хисарлъка. На север е местността Карандила, а Сините камъни са отгоре. Предполага се, че е създадена по времето на цар Иван Асен І. Навремето тя е изпълнявала отбранителни функции, пазела е проходите към Северна България. Впоследствие е почнала да се населява. Самият квартал Ново село е един от най-старите. Наблизо се намира параклисът "Св. Мина", една от най-старите църкви "Св. София", новият ни музей, първата текстилна фабрика на Балканите на Добри Желязков - т.нар. Държавна сукнена фабрика. Също така наблизо е Къщата на сливенския бит и Къщата на Добри Чинтулов. Туристите като дойдат, пеша могат да посетят и тези обекти, които са национални. Включени са в един голям проект и тази година ще започнем да ги реновираме заедно с крепостта. Има голям интерес за провеждане на концерти, театрални постановки и др. културни събития в нея. В проекта сме заложили да сменим сцената и осветлението, да разширим местата. Сега амфитеатърът е със 700 места, а сме решили да ги направим минимум 1000. Друго интересно събитие, което правим на Туида, е т. нар. средновековен събор "Помни славата", който е посещаван от над 5000 души. Интерес имат училищата и детските градини от Сливен. Посещават я също от училищни групи от Велико Търново, Търговище, Шумен. Имаме заявки от Ямбол. Тоест, посещения се правят и с образователна цел. Доста училища провеждат уроци на открито. Има планирани много посещения от цялата страна по националната програма "Културни институти като съвременна образователна среда". Известни музиканти желаят да правят концерти там - Веско Ешкенази е заявил концерт за втори път на нейната сцена. Интерес са проявили и от група "Сигнал". Надяваме се доста фестивали, танцови конкурси и спортни мероприятия и други атрактивни събития да се проведат през тази година, въпреки пандемията.

 

Тя разкрита ли е на 100% или предстоят още археологически разкопки?

Основните й стени са разкрити, кулите - също. Реновирани са част от тях. Все още има и места, където продължават разкопки заедно с нашия регионален исторически музей. Всяка година се правят разкопки и се откриват нови и нови неща. Заложили сме тази година да направим нова атракция, тъй като провеждаме фестивал на виното с местните винарски изби. Идеята е да подобрим винотеката в Къщата на виното, която също се намира в крепостта.

С какво финансиране са подсигурени тези проекти, които споменахте?

Това е един голям проект за развитие на туризма. Финансиран е по Оперативна програма "Региони в растеж" и се изпълнява в момента. Общата му стойност е около 8 млн. лв. Сега подготвяме документи и предстои да изберем изпълнители на ремонтите и доставките на ново оборудване. Освен ремонт и доставка на ново оборудване, ще бъде направена консервация, ще им се подобри състоянието им като цяло. Другата част от този голям проект е направата на нов туристически културно-информационен център в сградата на общината. В него ще влезе малката зала, в която се правят изложби. Партньор по него ни е общинското предприятие "Пътнически превози", което стопанисва лифта Сливен - Карандила. На въжената линия също ще бъде направен основен ремонт. Надявам се следващата година тези обекти да бъдат с нова визия, с нови възможности за гостите и туристите на Сливен.

Ковид-кризата, която се шири от 2 г. насам, стопира много инвестиции, затвори много бизнеси, а най-потърпевш е туризмът. Как се отрази тя на местния бизнес?

Сигурен съм, че хотелиерите и ресторантьорите са много ощетени. Въпреки всичко, ние се стараем да бъдат винаги отворени обектите, които стопанисваме, при спазване на правилата. Покрай пандемията и многото почивки доста хора използват възможността за туризъм. Статистиката показва повишен вътрешен туризъм. Затова се стараем нашият най-важен обект да бъде ежедневно отворен. Екипът създава възможност посетителите да получат топло посрещане и добри атракции, които да ги заинтригуват така, че да се връщат отново. Голяма част от туристите се включват в нашата кампания "Стани приятел на Сливен". В края на годината получават награди, че са посетили Туида. Всеки от тях получава карта, с която посещава 10 наши обекта и получава печати. Той сканира и ни връща тази карта, съответно получава награда. Интересът е голям и към тази наша кампания. Кандидатствахме към програмата за 100-те национални обекта и най-вероятно тази година ще подпишем споразумение крепостта да бъде включена към тях.

Доста амбициозни цели сте си поставили всъщност?

Идеята за крепостта и тракийските могили да бъдат превърнати в атракции е още откакто бях директор на дирекция "Международно сътрудничество и европейски програми". С тогавашното ръководство на общината си казахме, че задължително трябва да намерим финансиране и да ги покажем на гражданите и гостите на Сливен. Били сме на прав път. Първите спънки бяха, че те са държавни, на Министерството на културата, но Министерството на регионалното развитие трябва да ни позволи да ги ползваме. От тогава започнаха трудностите. Въпреки всичко, успяхме да направим проекти, с които да търсим финансиране още през 2005 г. И когато стартира първият програмен период 2007-2013 г., крепостта Туида имаше шанс. Получихме финансиране от 5 млн. лв. Реновирахме я и през 2014 г. бе пусната за туристи. За Калояновската могила нищо не можахме да направим. При проучването на тракийските могили обаче покойният Георги Китов откри втората златна тракийска маска. Така че златна маска има не само в Казанлък, а и в Сливен. Тя е в нашия регионален музей. При нас даже е оригинал, не копие като в Казанлък. Сега виждаме, че инвестициите, вложени в Туида, имат възвръщаемост.

Към днешна дата чия собственост е?

Продължава да е държавна собственост, но получихме правото да я управляваме за още 10 години. Така успяхме да я включим и в големия проект за текущ ремонт след изпълнението на стария. Имаме хоризонт до 2030 г. Иначе съдбата й нямаше да бъде много радостна. Просто щеше да запада, защото регионалният музей няма финансовият ресурс на общината.

Вие при това положение и не бихте могли да инвестирате в нея?

Точно така. Между другото много държавни обекти, които са културно наследство, се разрушават, защото държавата не се намесва. Тази Калояновска могила е специфична и там също са открити много интересни неща. В момента изготвяме технически проект, но все още държавата не ни я предоставя. Поискали сме я още през 2016 г., но няма резултат. Бяхме я включили в големия ни проект, но разбрахме, че държавата няма навреме да ни представи документ. За Туида при втория проект беше лесно. Вече имахме право на стопанисване за 5 г, само трябваше да го удължим. Но пътят, който трябва да се извърви за могилата, е доста дълъг. Виждаме, че областната управа не направи необходимите постъпки. Министерството на културата все още не е дало становище и се бавят. Разбрахме, че заради един обект има риск да ни се провали целият проект. Въпреки всичко, общината е на финала на техническия проект за могилата и пространството около нея. С него ще може да се кандидатства. Ако не ни я предоставят, имаме намерение да подарим проекта на областната управа. По мнение на специалистите тя заслужава да бъде показана. Общината е поискала всички държавни обекти, не само които са към Министерството на културата, като например бившите ученически лагери. Имахме прекрасни лагери - и на Минералните бани, и на Карандила, които в момента се рушат. Поискали сме ги от съответните министерства, за да инвестираме през новия програмен период в тях. Да им дадем нов живот, както дадохме нов живот на Туида и тя ни се отблагодарява като нашата дестинация №1. Твърдя, че другите обекти могат да се развият по същия начин. Местата за отдих са прекрасни. Да не говорим, че тракийските могили не са малко, но Калояновската могила най-много заслужава да бъде показана.

Анита Чолакова
Анита Чолакова Отговорен редактор
Новините днес