„Търсим алтернативни решения за проблемите с бившата Белодробна болница в Сливен“.
Това съобщи на специална пресконференция днес областният управител Чавдар Божурски.
Напоследък разрухата на сградния фонд на бившата болница за лечение на туберкулозно и белодробно болни развихри перата, страстите, деятелността, а може би и инвестиционния интерес към апетитния имот в центъра на Сливен.
От 2010 г. търговското дружество „Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести – Сливен” ЕООД, с принципал Министерство на здравеопазването, бе обявено в ликвидация.
Решението бе взето, въпреки несъгласието на местната общност, и въпреки, че само година по-рано, благодарение на добрия мениджмънт, част от болничната база бе основно реновирана. Ремонтите дейности бяха осъществени с подкрепата на Японското правителство, което инвестира в лечебното заведение 40 000 евро. В ремонта с 9 хиляди лева се включиха и гражданите на Сливен. Те бяха събрани в мащабна дарителска кампания, организирана от Областната управа. Всичко това обаче не успя да възпре принципала да абдикира от ангажиментите си към недоходоносното, но необходимо за региона болнично заведение, като го зачеркне от активите си, ведно с тежката за поддръжка материална база – паметник на културата.
Основната сграда на Белодробна болница в Сливен е построена още в края на XIX век – през 1898 г., по проект на виенски архитекти, с централно куполно фоайе и радиални коридори. Впоследствие сградата е достроявана неколкократно, с по-малки помощни сгради и крила. Прилежащият към болницата терен от 28 декара – бивше парково пространство, от години разпалва инвеститорските апетити, тъй като е с идеална локация в самия център на града.
Поглед към хронологията на събитията сочи, че интересът към терена датира още от 2008 година, когато тогавашният кмет на Сливен Йордан Лечков започва преговори с тогавашния регионален министър Асен Гагаузов за отделяне на терена от сградния фонд, така че теренът да бъде „реализиран”. Лечков прокарва идеята и в Общинския съвет, но до решение така и не се стига. Натискът за закриване на лечебното заведение продължава и през следващите две години, докато в края на 2010 г. ликвидацията става факт. Назначените ликвидатори обаче не успяват да доведат процедурата докрай и голяма част от документацията се разграбва. След като и общинското дружество за охрана и СОТ влиза в списъка на кредиторите с неразплатени вземания, имотът става напълно неохраняем. Постепенно зидовете на оградата започват да се рушат, покривите да се самосрутват, а вандали и клошари все по-нагло да плячкосват изоставения паметник на културата.
Впрочем, без развитие остава и идеята красивата сграда и паркът да бъдат възстановени с помощта на европейските програми, а целият ансамбъл да бъде превърнат в „Сливенския Лувър” – многофукнционален културен център с ателиета, изложбени площи и зали за събития. Никой от властимащите в Сливен обаче не прегръща идеята и тя скоро замира.
През последните няколко години темата за разрухата на сливенската белодробна болница периодично бе в медийния фокус, най-вече заради мародерствата върху останките от сградния фонд. Въпросът за охраната и съдбата на имота бе поставен и в Народното събрание, от депутата Петър Петров (Обединени патриоти), според когото имотът се е превърнал в източник на зарази и сборище на наркомани и клошари.
Публикациите за ромски набези върху рушащите се сгради в централните и социалните медии рязко зачестиха напоследък.
На пресконференцията днес областният управител Чавдар Божурски поясни, че ликвидацията на Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести до момента не е приключила. Поради тази причина държавата, в лицето на Областна администрация, не може да се разпорежда с него. Божурски изрази загриженост, че тези постройки се използват от бездомни лица, намират се в близост до училище и има риск от строителна или друга авария.
„Смятам, че при така създадена обстановка, като областен управител и собственик на терена, не мога да допусна компромис със здравето и живота на гражданите. Потърсих съдействие от кмета на общината Стефан Радев и заедно стигнахме до удовлетворителни на този етап решения, за което искам специално да му благодаря“, подчерта Чавдар Божурски. В отговор на изпратени от областния управител писма, кметът е дал разрешение за промяна в Подробния устройствен план на бившата болница, което ще даде възможност за обособяване на основната сграда - паметник на културата, в самостоятелен имот, който да бъде обезопасен. Предложението е изпратено за становище до Министерството на културата. Такова ще бъде поискано и от Министерството на здравеопазването.
На пресконференцията стана ясно още, че след подадените сигнали кметът на Сливен е издал заповед за сформирана комисия, която да провери състоянието на сградния фонд в терена на бившата Белодробна болница. Установено е, че част от помощните сгради са се саморазрушили и физически не съществуват. „Очакваме протокола“, уточни Чавдар Божурски.
Според областния управител съдбата на освободения от помощните постройки терен може да бъде решена чрез обществено обсъждане. „До момента няма заявен инвеститорски интерес“, бе категоричен той.
Дали ще се появят свежи идеи и инвестиции, предстои да разберем. Засега поредният паметник на изящната архитектура гасне пред очите на сливналии.
