Интервю с Ники Илиев преди премиерата на "Чужденецът"
Как се роди идеята за филма?
Като цяло исках да направя филм, какъвто аз бих гледал като зрител. Тъй като това ми е детска мечта, "Чужденецът" е едва ли не обяснение в любов към филмите, с които съм израснал. Говоря за френските комедии, като тези с Луи Дьо Финес, също така уестърните, романтичните филми, кунг фу филмите от 70-те и 80-те години, но пречупено през българската действителност. Затова и исках да има и знаков актьор от онова време. Като дете не съм пропускал негов филм. Иначе самата история дойде от мой приятел, който имал подобно изживяване с негов приятел австриец. Също така исках да напиша интересни роли за Саня и Любо, защото в "Забренена любов" образите им бяха доста ограничени.
Трудно ли се работи със световноизвестна звезда от ранга на Кристоф Ламбер?
Много е лесно. Дойде напълно подготвен. Имаше много текст, но го знаеше безупречно. Аз просто му поговорих малко за образа, за отношенията ми с баща ми, откъдето съм се вдъхновил за неговите сцени. Той ме разбра и всеки негов дубъл беше идеален. Каза, че ролята го е докоснала лично и това си личеше.
А със Саня?
Саня е много голям перфекционист, но мисля, че така се допълваме, защото аз гледам по-генерално на нещата, а тя ми обръща повече внимание на детайлите. Имахме леки търкания на моменти, но те винаги са били в името на това филмът да стане по-добре.
Успя ли да влезеш в ролята на режисьора–диктатор, който нарежда? Не ми изглеждаш много строг?
Не съм се държал като диктатор, но имах ясно представа как трябва да бъде заснет филмът и хората го усетиха, и следователно ме слушаха. Така или иначе оставях да ми дават предложения и се намесвах само, когато усещах, че се отклоняват много от моята визия. Но мога да кажа, че всички се включиха с голям ентусиазъм във филма и това си пролича. Най-големият проблем, който може да си докара един режисьор, е да покаже на екипа, че не знае какво иска. Дори когато имаше такива моменти, аз ги оставях за себе си и не мисля, че съм загубил уважението на екипа нито за момент, нито пък те моето.
Научи ли нещо от баща си за режисурата и приложи ли някои от режисьорските му похвати във филма?
От него научих да търся повече смисъл в поведението на героите. Така излизат и нови неща.
Филмът е сниман в три страни, как успяхте след като е нискобюджетен?
С голямо желание. Наистина беше много тежко, често се губехме, французите бяха повече от подозрителни като разбраха, че сме българи и искаха да плащаме всичко предварително. Определено френската част беше най-скъпото нещо във филма, но за мен беше много важно да снимаме там, за където говорим, и красивите места са част от сюжета и духа на филма. Наистина беше скъпо и тъй като нямахме много средства, се прегрупирахме и вършехме повече работа. И има още нещо много важно - всяка похарчена стотинка може да се види във филма. Не сме си давали големи хонорари и сме се лишили от всякакви удобства в името на филма. Според мен хората трябва да разберат, че кино в България трябва да се прави за идеята, а не за да вземеш едни пари от държавата.
Трябва ли да си луд оптимист, за да правиш кино в България?
Определено. Добре че предвалрително не знаех какво ми предстои, защото сигурно нямаше да се захвана. Само оптимизмът ни спаси, защото няколко месеца преди снимките ние знаехме, че ще снимаме във Франция, но нямахме пари. Въпреки това решихме, че ще го направим с толкова, колкото имаме. Така че просто нямаше вариант да не се случи. С този налудничав ентусиазъм успяхме да заразим и други хора, които ни помогнаха.
Според теб какво трябва се промени?
Трябва да се промени начина за финансиране на българските филми. Когато се кандидатства в НФЦ в графата за оценки зрителският интерес е с най-малко точки. Например, ако за художествена стойност се дават до 10 точки, то за зрителски потенциал се дават до 4. След това те дават по близо един милион за проект и не ги интересува за какво отиват и дали този филм изобщо ще бъде гледан. Важното е да отиде на някой фестивал, но ако влезете в нета, ще видите, че такива има десетки хиляди. Според мен държавата трябва да стане продуцент и да подкрепя певече зрителски филми, защото все пак това са парите на хората, а не се правят филми за тях. Също така не съм сигурен, че при тези условия в България трябва да се дават толкова пари за един проект при положение, че с тях могат да се направят три филма. Получава се така, че "дълбоките" филми, които са за фестивали и са некомерсиални, се правят с много повече пари от зрителските. След това идва оправданието, че това е "изкуство, което трябва да развива, а не да забавлява". И все пак, някой трябва да го гледа, за да се случи това. И не може ли тези филми, след като не носят печалба, да се правят с по-малко пари. След като ние можем, не виждам какъв би бил проблемът.
Има ли интерес от чуждестранни дистрибутори към "Чужденецът"?
Да, има голям интерес от един френски дистрибутор, Клод Нуши се казва. Казва, че има възможност да го разпространи на много места, но все още нищо не е сигурно. Като и от един дистрибутор от Лос Анджелис, но това предполягам ще стане ясно да няколко седмици.
