Мариус Куркински е един от гениите на съвременния театър или поне така е наричан. Той може да се похвали с наистина доста обширно творчество и няколко моноспектакъла, като последният такъв, „Нашенец“ по Николай Хайтов, бе преместен за 20 януари заради дните на траур. Ето какво разказа Куркински с типичното си смирение пред Светльо Иванов в „120 минути“.
„Тези хора, които са работили по закона, това е солта на земята. Това са хората, които са били честни, имат семейства, добри семейства, възпитават децата си добре. Това е България – тези хора са България, които не са мутрите, ченгетата. Аз не съм достоен, тъй като нямам семейство и няма да имам деца, нямам право да им давам съвет.“
Вижте още: Кийра Найтли ходила на терапия заради снимките на "Карибски пирати"
Мариус Куркински за вярата
"Или вярваш, или не вярваш. Веднага го разбираш. Отношенията с Бога не са като с човек. Ще се получат ли, няма ли да се получат. Добри ли са, лоши ли са. Не! Те или ги има, или ги няма"
"Имам вяра от дете без никой да ми говори за Бог. Винаги съм знаел, че има Бог и той ме е създал. Кръстен съм на 10 години заедно с братовчед ми от моя дядо. Помня тайнството. По-късно се отдадох на театъра. Няма как младостта и театъра да се съчетаят с вярата и извисяването. Много изпадания и пробивания се случиха. Въпреки греховния живот, който съм имал, Бог ме запази. Изпрати ми моноспекъла като място за тишина и уединение, защото съм имал тези 2 часа, в които се е случвала тишината, отделянвто от света, изговарянето на текстове на големи автори.
Ако не стигнеш до желанието за покаяние, и то чрез православната църка, чрез изповед, чрез духовен наставник, няма да има спасение. Последните години по-често посещавам църква и виждам колко много се увеличават вярващите"
