Четирима велики забиха снощи на една сцена, но от компанията отсъстваше любимецът на повечето в залата. Часове преди началото на шоуто се разбра, че Фил Анселмо (Pantera, Down) няма да участва, както и барабанистът Ник Менза (Megadeth), заменен от Рино (Manowar). Какви са причините – никой не каза, но би могло да се предполага. Двамата няма да вземат участие в европейските концерти, докато Кронос (Venom) отсъстваше поради заболяване.
Снощи зала „Арена Армеец“ бе разтърсена от як хеви метал. Четирима велики се появиха в рамките на Metal All Stars шоуто, организирано от Loud Concerts. Джоуи Беладона (Antrax), Удо Диркшнайдер (Accept, Udo), Макс Кавалера (Sepultura, Soulfly) и Зак Уайлд (Ozzy, Black Label Society) забиха ударно за кеф на няколкото хиляди фенове с мощни китари и як глас. Същите тези фенове (някои от които дошли само заради един изпълнител) обаче едва ли ще преглътнат факта, че на сцената не се качи Фил Анселмо (Pantera). Това бе обявено часове преди началото на шоуто, но със сигурност се е знаело доста преди него. Причините не се съобщават, но Алселмо няма да вземе участие в европейската част на турнето на Metal All Stars. Ник Менза (Megadeth) също липсваше, но Рино от Manowar го замени повече от достойно. Нямаше го и Кронос (Venom), но това отсъствие поне беше с извинителна бележка – заболяване.
ВИЖТЕ ГЛАВНИТЕ ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА В METAL ALL STARS
Шоуто започна пред все още рехавата публика в „Армеец“ с изпълненията на родните метали от Odd Crew, които се постараха и феновете им благодариха с мощен рев и първото пого.
След тях на сцената се качи Шон Пек (Cage), в чиято гола глава и дълго кожено наметало открих доса прилики с Роб Халфорд. Такава обаче не открих в гласа и звученето му. Пек изкара няколко парчета, в които ставаше въпрос единствено за дявола, някакви демони, магьосници и вещици, от които ме хвана малко страх. Добре че китарите бяха на висота (и в течение на целия концерт), че феновете да стоят под напрежение.
На фона на тези тъмни сили, излезли от устата на Шон Пек, се появи една руса дама, която едва ли някой в залата беше виждал и чувал. В първия момент нейната интерпретация на Fear of the Dark (Iron Maiden) дойде като глътка свъж въздух след Пек, но последващите изпълнения на „тая русата“ не донесоха нищо добро. Накрая на шоуто въпросната дама се опита да направи Symphony of Destruction, което беше още по-слабо от Iron Maiden. С това Кобра Пейдж (Kobra and the Lotus) обра някои пожелания, които няма да цитирам.
Визуалното шоу за вечерта дойде в лицето (косата по-точно казано) на Браян Феър (Shadows Fall), чийто плитки до земята ме накараха да си помисля, че ще изпълни 2-3 реге парчета, обвит в гъст дим от нещо за пушене. Сбърках. Търпеливо го изчаках и него.
За да дойде най-после първата от големите звезди на вечерта. От Удо Деркшнайдер струеше същата енергия, каквато се усещаше и преди 20-ина години, макар че Удо вече е на 62. Въпреки това германецът заби яко с познатия си глас, а феновете истински се изкефиха на Metal Heart и Balls to the Wall. За мен той беше на висота и с най-запомнящо се присъствие.
Не искам да кажа, че Макс Кавалера не беше, напротив. Със сигурност феновете на бразилеца и Sepultura ще имат с какво да ме опровергаят. Определено Макс бе човекът, който трябваше да неутрализира донякъде отсъствието на Анселмо. И не изневери нито на себе си, нито на феновете. А с изпълнението на Back to the Primitive каза всичко – образно и точно:
Back to the primitive
Fuck all your politics
We got our live to live
The way we want to be
Джоуи Беладона също беше на ниво, като единствен си позволи да заложи повече на кавърите на супер хитове (Rainbow и Whitesnake). Очаквах повече такива изпълнения и от другите участници, но явно имаше някакво разминаване с уточняването на сетлистите.
Дойде ред и на Зак Уайлд, чийто умения с китарата са извънземни. Не знам колко са китаристите, които могат да се мерят с него в момента, но определено не са много. Зак разцепи сцената със своите сола, като имаше и изпълнения над глава и с уста. Момчето, което на 20-годишна възраст стана водеща китара на Ози Озбърн, сега прилича на викингски бог, на един Один, който е заменил мятащото мълнии копие с червена (а после и жълта) китара, с която мята убийствени рифове. Понякога малко протяжни.
Към този момент на вечерта четиримата младежи зад мен все още очакваха появата на Фил Анселмо. Останаха много разочаровани, че това няма да се случи. Аз също останах разочарован, след като обявения Final „Allstar“ Jam така и не се състоя, а вместо него видяхме всички изпълнители, излизащи на сцената за по още едно парче. Само Удо не се появи за втори път, но пък Кобра Пейдж ни удостои с две свои изпълнения. За лека нощ.
Автор: Пламен Георгиев
Фотография: Христо Петров
