1. #OscarsSoWhitе - Оскари и разнообразието от етноси и раси. Всички 20 участници, номинирани тази година, без изключение, са "бели". Президентът на Академията каза, че е с "разбито сърце", защото това се случва за втора поредна година - да няма цветнокож актьор в борба за награда. Джейда Пинкет Смит, Спайк Лий и Майкъл Мур планират да бойкотират следващия месец церемония - така че не очаквайте този скандал да отмине безметежно и безрезултатно. И вече имаме развитие - топла, топла новина с дата 22 януари – „Академията е в процес на ремонт на членството. Обсъждат се нови правила на гласуване за насърчаване разнообразието.” Ура!
2. Имаме малък напредък. Налице е избиране на "аутсайдери" тази година. Бри Ларсън беше почти непозната актриса, преди да вдигне Златен глобус за "Стая". Сега тя най-вероятно ще вземе и Оскар през февруари. Леонардо ди Каприо спечели Златен глобус за "Най-добър актьор" за "The Revenant" и се почувства като предрешен и за Оскарите. Бас държа, че вече са гравирали името му върху златната сатуетка.
3. Спомня ли си някой речта на Лео на Златния глобус, а Глобусите бяха едва миналата седмица? Едва ли. Това е донякъде, защото бяхме прекалено обсебени от "фризираните" му вежди, но също така и защото речите на победителите са толкова скучни, че те трябва да се предписват като алтернативно лечение на хронично страдащи от безсъние. Всички те следват точно една и съща формула: победителят благодари на неговите / нейните агенти и адвокати с тон на фалшива любезност. Обаче, с основание Кейт Уинслет може да получи награда за цялостен принос за скромно-самохвалство. "Аз наистина съм изключително изненадана и поразена," възкликна тя, приемайки награда за "Най-добра поддържаща актриса" - Златения глобус за "Стив Джобс". Наистина ли, Кейт? След две победи и седем номинации. Изненадани ли сте? Аз не!
4. Ефектът "надолу". Както обикновенно още от началото на октомври всеки започва да говори за най-достойните филми за Оскари. Пет месеца по-късно през февруари, продължават анализите, а ти се чувстваш като че ли си гледал всеки един филм поне по три пъти. Да не говорим, че твоят филм-фаворит вече ти се струва като история разказана от развален телефон.
5. На актьорите (мъже) им е лесно - ние ги съдим само за това колко добре са си вършили актьорската работа. И така трябва да бъде. При актрисите, сезона на наградите е, по същество - конкурс за красота. Няма значение колко талантливи и интелигентни са те след като щателно са разнищени от медиите за своите модни победи или провали, отколкото за техните актьорски превъплащения. Кога ли ще доживея да видя дамите на Холивуд да стъпят на червения килим, носейки дънки и тениски в знак на протест срещу сексизъма?
6. Оскарите датират от 1929 г., съпоставяйки го с историческия контекст, това е равносилно на даденото право на всяка жена над 21 години да гласуват във Великобритания. Така "разделените" катерориите на "Най-добър актьор" и "Най-добра актриса" на пръв поглед изглеждат добра идея, но всъщност означават: нека дадем на дамите шанс за победа. Какво е положението към днешна дата? Както се репликира феминистката Глория Стеймен, актьорските способности не са вид спорт: "Това не е като да покажеш колко много си развил бицепсите си". Следователно, жените могат да се конкурират с мъжете спокойно в една категория, защото актьорското майсторство е универсална способност за превъплащение.
7. През тази година нито един от следните филми не е номиниран за "Най-добър филм": "2001: Космическа одисея", "Блейд Рънър" или дори "Карол". През 2005 г., "Планината Броукбек" загуби от "Crash" колкото и зрителите да искаха обратното. Де факто, не можем да имаме пълно доверие на Оскарите да направят най-правилния избор. Това не е изненадващо, когато разберем, че гласувалите 6000 членове на Академията всъщност представляват един "човек". Как така? През 2012 г. LA Times откри този "човек" посредсвом цифрите и установи, че членовете на Академията са били 94 процента бели, 76 процента от мъжки пол при средната възраст от 63. Така, че си имаме един бял мъж на 63, който е лицето на Оскарите.
8. От началото си през 1929 г., Оскарите са номинирали само девет чуждоезични филми за «Най-добър филм». Така, че политически коректно е категорията "Най-добър филм" да се нарича "Най-добър англоезичен филм". Тази година, "Синът на Саул" (унгарска драма за Холокоста изленазла по екраните през април) е номиниран за "Най-добър чуждоезичен филм". А този филм е кино шедьовър, който безспорно трябва да бъде номиниран за "Най-добър филм". Иначе, нивото на киното се превръща в променлива константа със съмнителни стандарти, неотговаряща на качеството на кинопроизводство в световен мащаб.
П.П. Съжалявам Лео, но истинското въздействие на "The Revenant” е природата. Откакто се разбра, че Леонардо ди Каприо самият го играе звяр, ядейки вероятно суров дроб и жива риба, а бизонът и конят са всъщност реквизит, т.е. не са живи. Осверипялата мечка-гризли се изпълнява от дубльора Глен Енис, облечен в ярко син, примитивен костюм на мечка, в последствие обработен със CGI. Но никой не се пита как така е създадена внушителната дива природна картина, снимана в Аржентина и Канада. Всъщност точно това ни грабва и ни кара да преживяваме, защото е напълно реална и необработена.
Автор: Невена Гачева
