Австрийски биолози и съдебни експерти направиха пробив, който скоро може да доведе до революция в методите за съдебномедицинска експертиза. Става дума за методика, която се използва за получаване на отговор на един от главните въпроси при провеждане на експертизи – точното време на настъпването на смъртта.
Определянето на този момент, или изчисляването на посмъртния интервал колкото се може по-рано и по-точно, ще даде възможност да се определят обстоятелствата около смъртта и да се установи нейният криминален или некриминален характер.
Днес съществуват няколко общоприети метода за определяне на момента на смъртта, основани на физически, химични и биологични изменения в човешкото тяло. Най-точният метод е с измерване на температурата на тялото, но той работи добре само в първите 36 часа след настъпването на смъртта и зависи от външните условия.
Освен това има редица други методи, например зеничната реакция. Въз основа на изучаването на процесите на разлагане експертите доста точно определят времето на смъртта след доста дълъг период - 120 часа след нейното настъпване. Дупка в методите остава междинният етап – от 36 до 120 часа след настъпването на смъртта.
"Има недостиг на надеждни методи за определяне на времето на смъртта, след като тялото изстине до температура на околната среда. В зависимост от температурата на въздуха този процес отнема от един до два дни", пояснява д-р Питер Щайнбахер, автор на изследването, публикувано в изданието International Journal of Legal Medicine.
В опит да отстранят този пропуск учените от университета на Залцбург са обърнали внимание на тъканите на скелетните мускули като най-разпространени и най-малко подложени на разрушение след смъртта на тъканите в сравнение с клетките на бъбреците, панкреаса, черния дроб и сърцето.
За тази цел биолозите детайлно анализирали посмъртното разрушаване на определени белтъци, влизащи в състава на мускулите на прасетата, за период от 0 до 240 часа след настъпването на смъртта. Прасетата били избрани поради сходството на мускулния им строеж с този на човека.
На анализ били подложени белтъците титин, небулин, алфа-актинин, тропомиозин и други, влизащи в състава на мускулните влакна. Изследването показало, ме някои от мускулните белтъци, включително тропомиозин и актинин, не се разпадат дори десет дни след настъпването на смъртта. "С голяма вероятност може да се каже, че всички белтъци на мускулите търпят изменения в определен момент от времето и това трябва да разшири съществуващите методи за определяне на смъртта", пояснява Щайнбахер.
Като изследвали продуктите от разпада на белтъците, учените установили, че другите белтъци, например десмин, се разпадат доста по-рано, приблизително 36 часа след смъртта.
Установявайки колко време след прекратяване на жизнените функции различните белтъци остават цели, учените открили метод, който да установява времето на настъпването на смъртта.
"Резултатите от това изследване показват, че анализът на разпада на мускулните белтъци се явява мощен инструмент за определяне на посмъртния интервал", смятат учените. Оказало се, че изводите им напълно съвпадат с резултатите от изучаването на разпада на някои белтъци в организмите на други животни – крави, зайци и кокошки.
Въодушевени от успеха, учените вече са започнали експерименти с 60 образеца на човешки тъкани и резултатите се оказали многообещаващи.
"Успяхме да фиксираме сходни изменения и същите продукти от разпад в тъканите на човешките мускули, които открихме при изучаването на прасетата", допълва Щайнбахер. Сега биолозите възнамеряват да уточнят методиката, като вземат под внимание такива фактори от разпада на клетките като пол, индекс на телесната маса, влажност и други обстоятелства.
Авторите на изследването се надяват, че в близките три години методът ще влезе в практиката на съдебномедицинските експертизи.
