Русия работи по хиперзвуков "самолет на бъдещето"

Руски конструктори проучват възможността за създаване на "самолет на бъдещето", който ще бъде фундаментално различен от съществуващите модели. Съвместно с европейски партньори те работят над свръхзвуков самолет с водород. За проекта съобщи Кирил Сипало, генерален директор на Централния аерохидродинамичен институт (ЦАГИ), предаде БГНЕС.

Още: Евелин Костова и Владимир Зомбори влизат в забавни роли във видео скеч в сервиза на Huawei

Още: Yettel спира да публикува в социалните си медии

"Самолетът на бъдещето не е един, това е цяла линия самолети. На първо място става въпрос за самолети за свръхзвуков и впоследствие за хиперзвуков полет, включително и орбитални самолети, които ще позволят в пъти да се съкрати времето за превоз на пътници и товари на далечно разстояние, което е много важно както за нас, така и за страните от БРИКС, като се вземе предвид тяхното географско положение", каза ръководителят на ЦАГИ.

Сипало отбелязва, че ЦАГИ работи по проекти, използващи алтернативни горива. "Проектът за хиперзвукови граждански въздухоплавателни средства, който се разработва от ЦАГИ заедно с европейската група в рамките на проекта HEXAFLY, включва използването на двигател с течен водород", посочи експертът.

Според него не става въпрос само за увеличаване на скоростта на транспортиране. "В допълнение към принципа "по-бързо, по-високо и по-силно" разбираме, че въздухоплавателните средства също трябва да станат по-безопасни, да имат по-малко въздействие върху околната среда и да станат по-удобни за пътниците", подчерта Сипало.

Още: А1 въвежда нови по-екологични и два пъти по-малки SIM карти

Още: Направи добър жест, а А1 ще го удвои

Проектът HEXAFLY (High Speed Experimental Fly Vehicles) от руска страна в лицето на ЦАГИ е с участието на Централния институт за авиационни двигатели, Авиоизследователския институт „М. М. Громов“ и Московския институт по физика и технологии. Чуждестранните разработчици са представени в проекта от Европейската космическа агенция, Френския център за аерокосмически изследвания (ONERA) и от Италианския център за аерокосмически изследвания (CIRA).

Снимка: Архив