Международен екип биолози отгледаха няколко необичайни щама бактерии, обединени в своеобразен биокомпютър, управляващ поведението на редица други микроби.
Това в перспектива ще позволи на учените да създадат пълноценни "живи" логически схеми, става ясно от статия, публикувана в сп. Science.
"В нашия организъм има няколко десетки типа клетки, като се започне с кожата и се завърши с клетките на панкреаса, които взаимодействат помежду си и координират своите действия. Това ни позволява да живеем. За тази цел клетките обменят множество сигнални молекули.
Ние ги взехме в качеството на образци и се опитахме да възпроизведем тази схема от нулата в много прости организми", разказва Матю Бенет (Matthew Bennett) от университета Райс в Хюстън (САЩ).
Ръководени от тази идея, Бенет и колегите му използвали тези механизми, които нашите клетки използват за общуване помежду си. По този начин учените създали проста логическа схема от три вида микроби, аналог на логическата операция "НЕ", изпълнявана практически от всеки микропроцесор.
За целта учените вградили в два различни щама на обикновена ешерихия коли два противоположни по смисъл набора от гени, които карали тези микроби да синтезират сигнални молекули, включващи или изключващи гени в трета популация бактерии.
Ако се поставят всичките три компонента на "логическата схема" в една и съща епруветка, възниква интересно явление – взаимодействието между тези микроби води дотам, че те се обединяват в своеобразен жив аналог на друг важен компонент от микроелектрониката – генератор на опорна честота.
Той представяла специално устройство, своеобразно електронно "махало" или "часовник", позволяващо да се синхронизира работата на множество отделни компоненти от микросхеми или друг електронен уред.
Подобни биологични "логически схеми" и часовници може да се използват в бъдеще, както си мечтаят учените, за да се управлява работата на бактериални биокомпютри в нашия стомашно-чревен тракт.
Например човек ще може да си хапне кисело мляко, а програмираните микроби в неговия стомах да започнат да произвеждат лекарство, каращо другите обитатели на микрофлората да повишат своята активност или да изпълнят други сложни функции.
