Смесването на царевично нишесте и глина от вулканична пепел може да създаде пластмаса за костни транспланти, способни съществено да облекчат процеса по хирургична замяна на кости.
Доклинични изследвания, проведени в болницата в Бомонт, позволяват да се твърди, че подобен биоразлагащ се материал може да бъде използван при лечение на кости на стотици пациенти, нуждаещи се от костна замяна след операции по отстраняване на тумори, спондилоза или тежки счупвания.
Обикновено подобни трансплантации се правят, като се взема кост от друга част на тялото на пациента или от донори. Донорите са малко, вземането на материал от самия пациент често или е неефективно, или просто е невъзможно, затова проблемът с костните транспланти стои доста остро в хирургията.
Кевин Бейкър, директор на Ортопедичните изследователски лаборатории на болницата в Бомонт, казва, че задачата на изследователите е да създадат такъв биоразлагаем материал, който няма нужда от метални или пластмасови вложки за поддържане и усилване на традиционните костни трансплантанти.
"Вътрешното желязо може да стане потенциален източник на инфекции, освен това сериозно може да усложни бъдещи МРТ изследвания. Освен това, от хирургическа гледна точка, когато не трябва да се безпокоим за големи парчета метал или пластмаса в тялото, процедурите протичат много по-леко."
Биоразлагаемият полимер е подсилен от наночастици монтморилонитна глина и в него е добавен въглероден диоксид, от което материалът прилича на твърда пяна, пореста като истинска кост. Изследователите твърдят, че такъв трансплант се разлага след 18 месеца и за това време организмът вече е отгледал собствена нова кост.
Полимерът все още е на ранен стадий на разработка и ще бъде достъпен за практическо ползване поне след няколко години.
