Ниска технологична култура в част от структурите на централна и местна изпълнителна власт - това е една от осемте слаби страни, които са посочени в Националната стратегия за кибер сигурност "Кибер устойчива България 2020".
В констатацията не се споменава нищо за нивото на технологична култура при представителите на законодателната и съдебната власт. Интересен факт е, че за силна страна е посочено наличието на експертен персонал в сектор "Сигурност и отбрана" от различните ведомства.
Оказва се обаче, че друга пречка е незаинтересоваността на малкия и среден бизнес по отношение на кибер сигурността. Всъщност малките и средни компании не смятат кибер сигурността за проблем, съответно и за приоритет в развитието си. Отделно ползването на пиратски софтуер пък се счита за заплаха, като заключението е, че точно малкият и среден бизнес, както и гражданите, масово ползват такъв софтуер.
Като заплаха пред кибер сигурността ни на очи се набива следната констатация - че "Интернет е неконтролируем канал за дезинформация". През мрежата лесно се създават "паника, психоза, финансова нестабилност и други". Друга заплаха е "високата степен на използване на социалните мрежи", като точно тези мрежи може да се ползват за "шпионаж и тероризъм". Новите технологии също се считат за заплаха - например облачните услуги, при които сигурността не винаги е гарантирана. Заплаха е и огромният ръст в предлагането услуги и онлайн забавления, се казва в стратегията.
Според заключенията в стратегията "улесняващи фактори са анонимността, недостатъчните международни регулации, неинформираността и небрежността на собствениците на информационни системи и крайните потребители". За основен източник на заплаха са посочени "държави с тоталитарни режими и такива с неукрепнала демократична система в политиката, които имат заложена доктрина за водене на информационни, кибер и хибридни войни".
