Учени от Швейцария и Германия са разработили технология и са сглобили пилотна инсталация на слънчева енергия за производство на гориво от въздуха. Експерименталната система, монтирана на покрива на Висшата техническа школа в Цюрих, произвежда екологично чисто въглеводородно гориво, което може да се използва от кораби и самолети. Статията на учените е публикувана в изданието Nature.
Още: Yettel отбелязва 15% ръст в продажбите на мобилни телефони през 2024 г.
Още: Има ли теч на данни? DeepSeek остави отворена база данни с над 1 млн. реда
Инсталацията на учените се състои от три основни блока: директно улавяне на въздух, слънчева окислително-възстановителна инсталация и устройство за преобразуване на газ в течност.
Параболичен рефлектор, който проследява слънчевите лъчи, доставя концентрирана светлина към реактор, който преобразува водата и въглеродния диоксид, извлечени от въздуха, в смес, която допълнително се преработва в течни въглеводороди като керосин или метанол. Това синтетично гориво е въглеродно неутрално, тъй като при изгаряне се отделя точно същото количество въглероден диоксид, колкото преди е извлечено от въздуха за неговото производство.
Експерименталната система работи стабилно при най-различни природни условия. При периодично слънчево излъчване тя произвежда 32 мл етанол за седем часа. Нейната схема е много проста и според авторите новата технология ще може да стане първообраз на пълноценен промишлен процес.
Още: Rakuten Viber утвърждава позицията си на супер приложение с нови продукти и разширени функции
Още: Визуален урок по киберсигурност: изложба разкрива лицето на онлайн измамите
Японците видяха полза от опустошителните тайфуни
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: По-изгодни пътувания по света с обновените роуминг пакети Roam&Surf Traveler от Yettel
Според учените, за да се удовлетвори световното търсене на авиационен керосин, което през 2019 година е било 414 млрд. литра, е необходимо да се построят заводи за производство на слънчево гориво с обща площ 45 хил. кв. километра, което е еквивалентно на 0,5 процента от пустинята Сахара.
Проблемът се заключава в това, че на начални етапи, с отчитане на високите инвестиционни разходи, такова гориво ще бъде по-скъпо от изкопаемия керосин, който е призвано да замени. Но авторите се надяват, че при определена политическа подкрепа този проблем ще бъде решен – при широкото използване на новото гориво разходите по производството му ще бъдат по-ниски.
