Група американски учени създадоха невронна мрежа, която може да чете активността на кората на главния мозък по време на говор, да преобразува получените сигнали в код и да възпроизвежда това, което човек казва. В бъдеще, казват учените, това може да помогне на немите хора да говорят.
Американските учени Джоузеф Майкин, Дейвид Моузес и Едуард Чанг научиха изкуствен интелект (ИЕ) да чете мозъчна дейност и да разбере какво казва човек в този момент. Резултатите от техните изследвания са публикувани в списанието Nature Neuroscience и цитирани от “Коммерсантъ“
Засега моделът на невронната мрежа, създаден от групата учени, работи само върху ограничено количество първоначални данни с предварително определена мозъчна активност, която е отговорна за човешката реч. Въпреки това, те успяха да постигнат точност на възпроизвеждане на казаното в 97%, предава агенция Фокус.
Както д-р Кристиан Херф от Маастрихтския университет отбелязва, учените „постигнаха ниво на точност, което никой не е успявал да постигне досега“.
Самите изследователи казват, че ИЕ, който са създали, може да се превърне в иновативна технология, която ще даде възможност на немите хора да говорят. "Все още сме далеч от това, но смятаме, че тази технология може да се превърне в основа за речева протеза", пише вестник The Guardian, цитирайки Мейкин.
За да създадат изкуствен интелект, който може да чете мислите, учените помолиха няколко доброволци да прочетат накратко набори от кратки изречения. В този случай само самите фрази, които бяха повторени от поне трима различни участници, бяха избрани за самата невронна мрежа. В резултат на това учените събраха около 50 фрази, състоящи се от 250 уникални думи. По време на четене на участниците в експеримента бяха поставени електроди, което даде възможност да се чете мозъчната им активност. Получените данни бяха заредени в програма, която ги превърна в набори от числа. Тогава невронната мрежа влезе в действие, като се опита да възпроизведе първоначално прочетения текст от получените цифри. При първите опити системата предаде несвързани звуци. Но в нея бяха заредени оригинални фрази, с които всеки път тя сравняваше собствения си текст. В същото време системата открои логиката на конструиране на фрази. В резултат на много опити учените успяха да постигнат безпрецедентна точност на възпроизвеждането с грешките от едва 3%.
Вярно е, че самите учени признават, че въпреки постигнатия успешен резултат, прилагането на тази технология все още е далеч.
В крайна сметка, тяхната невронна мрежа се учи от много малко количество данни и с увеличаване на обема им процентът на грешките рязко се увеличава. Ако обаче за експеримента говори само един човек, системата се учи по-бързо. Така тя може да стане идеален помощник за немите хора в бъдеще.
