Бърз и обемен достъп до чат приложения като Skype, Messenger, WhatsApp, както и до снимки и документи, минали през Instagram и Dropbox искат масово от много европейски прокуратури, включително от българската. Желанието от наша страна е представено от все още действащия главен прокурор Сотир Цацаров чрез позиция на координатора на Европейския съюз за борба с тероризма Жил де Керков, а аргументът е общ - борбата с тероризма ще е по-успешна, пише в. "Сега".
Де факто съмишленици на Цацаров са главни, генерални, федерални, национални прокурори от Белгия, Франция, Испания, Италия, Люксембург, Хърватия, Литва, Словения, Словакия, Полша, България, Румъния и др. Прави впечатление, че повечето са от Източна Европа или пък от страни, в които действително е имало тежки терористични актове като Франция, Испания, Белгия, Италия.
Прокурорите настояват да се приеме регламент за европейските заповеди за предоставяне и съхраняване на електронни доказателства по наказателно правни въпроси. Вече има и предложение за съпътстващата директива, с която всички доставчици на услуги в рамките на ЕС, независимо от местоположението си, се задължават да сътрудничат на разследващите органи. Предвижда се доставчиците да отговарят на отправените искания в срок максимум до 10 дни.
Керков се оплаква, че когато става дума за достъп до чат приложения, до обаждания по Skype или до облачните пространства, операторите трудно дават достъп. Още по-голям бил проблемът при обмяната на подобна информация между държавите, защото разследващите органи трябва да се справят с различни юрисдикции и минавали месеци, преди операторите да предадат исканите данни. "Настоящата правна рамка не успява да гарантира онзи бърз и ефективен достъп, който е необходим, за да се ускори провеждането на множество разследвания в цяла Европа", твърди белгиецът.
Той и прокурорите, които го подкрепят, твърдят, че договорите за правна помощ и европейската заповед за разследване стават все по-непригодни. Борбата с престъпността и тероризма се затруднявала, "особено когато доказателствата за връзката между заподозрени лица се заличават, преди да бъдат събрани от правоприлагащите органи". Стигало се до абсурди, при които обектът на дадено разследване и разследващият орган са в една страна, а разследването да се води международно само защото съответният доставчик на услуги е установен в друга държава.
Що се отнася до България, законодателството дава сериозни възможности на разследващите органи. Те имат достъп до информацията кой, къде и с коя авиокомпания е летял, кой къде е отседнал. Няма проблем да се прилагат специални разузнавателни средства дори без предварително разрешение на съд, когато става дума за тероризъм и предотвратяване на атентати - достатъчно е искане на вътрешния министър или шефа на ДАНС. Съдът дава разрешение само ако придобитата информация ще става доказателство. Според Закона за мерките срещу изпиране на пари, стотици хиляди хора и институции в България са длъжни да поддържат регистри и да подават сигнали при съмнения. По този закон може да се стигне до спиране на сделки или финансови трансакции. Специални текстове има и в закона за отбраната и въоръжените сили, според който военният министър може да разреши използването на оръжие и бойни средства от български военни формирования, "когато възникне заплаха от терористични действия или опасност от употреба на оръжие за масово унищожение в България".
Има и куп антитерористични текстове в Наказателния кодекс. Те бяха допълнени с цял пакет нови постановки и състави за съдене на хора, които набират или обучават други лица в тероризъм. Предвиден бе затвор и за тези, които се обучават, и за тези, които преминават през границите на страната, за да участват в терористична дейност. На хартия е гарантирано и, че "всеки, който участва във финансирането, планирането или подготовката на терористични актове или в подкрепа на терористични актове, следва да бъде подведен под наказателна отговорност, както и да се ограничи възможността терористичните групи да създадат сигурно убежище".
