Изследователи от университета Карнеги-Мелън са създали мултимодален алгоритъм за анализ на изражението на лицето по 68 отделни точки, включително веждите, ъгълчетата на очите, устата и носа.
Системата се нарича MultiSense, може да разпознава положението на главата на човека, посоката на неговия поглед, ориентацията на тялото и дори да разграничи усмивката, предизвикана от реални емоции, от тази, която се появява поради учтивост.
Луи-Филип Моренси и колегите му създали алгоритъма, като се заинтересували от използването на машина за проследяване на връзките между лицевите изражения и емоционалното състояние на хората в депресия.
Получените резултати се оказали изключително неочаквани. Например хората в депресия и тези, които не са в депресия, се усмихват с еднаква честота, но усмивките им са различни.
Страдащите от депресия пациенти се усмихват с по-кратък период от време. Има и полови различия между такива пациенти – например мъжете в депресия често се мръщят, а жените правят това по-рядко и се усмихват повече.
Приложението на тази технология от гледна точка на здравеопазването е изключително широко – машината може да проследява еволюцията на състоянието на пациентите с времето – като използвай обективни и определяни количествено данни.
Доста скоро, по виждането на Моренси, способностите на MultiSense ще могат да се сравнят с възможностите на опитен лекар. "Смятам, че опитните психолози и сами виждат изражението на лицето и микромимиката, просто не разбират това докрай", казва Моренси.
Разбира се, има и други възможности за прилагане на тази технология. Например военните сили на САЩ са вложили доста пари в изучаването и разпознаването на лицевите изражения. Министерството на отбраната е заинтересувано от използването на технологията по разпознаване и анализ на лицевата мимика за лечение на хора, страдащи от посттравматичен синдром.
Военните имат и дългосрочни планове по използване на подобни сензори за разбиране и прогнозиране на човешкото поведение.
Моренси е вдъхновен от новите изследвания, но също призовава към предпазливост, като настоява, че тези инструменти са най-подходящи за наблюдение на пациенти, които вече имат поставена клинична диагноза.
"Лично аз предпочитам тази технология да се използва за подкрепа във вземането на решения, а не за самото вземане на решения – казва Моренси. – Когато говорим за вземане на решения, това повдига прекалено много етични въпроси, които трябва да се вземат предвид."
