Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Когато мечтите да правиш видео игри се сбъдват

08 юни 2022, 11:50 часа • 5850 прочитания

Започваме тази нова поредица, заедно с партньорите ни Logitech, в която ви представяме успешни, реализирани в сферата си професионалисти, които са и интересни, ярки личности. За да ви покажем добри примери. За да ви заредим с позитивна енергия. За да ви вдъхновим!

Представи се накратко, моля.

Казвам се Тодор Дойчев. На 42 години съм. От 13 години се занимавам с правене на видео игри. Преди това – с графичен дизайн в различни графични студиа. Работил съм в големи студиа: Ubisoft и понастоящем в Snapshot Games. В портфолиото ми мога да се похваля с triple A игри – няколко Assassin's Creed-a, The Division 2 и още няколко, все готини игри, еквиваленти на блокбъстъри в кино индустрията.

Като малък какъв искаше да станеш?

Бях много повлиян от филми като „Индиана Джоунс“ и Star Wars и исках да стана джедай или в най-лошия случай някой обаятелен археолог. Но нещата се развиха по друг начин.

Как би реагирал малкият Тошко, ако разбере какъв е станал?

Сигурно ще е с ей такива ококорени очи и ще каже нищо повече от едно „Уааау, верно ли!“. Изненадан съм и аз как се разви кариерата ми, но съм изключително доволен от това, което правя и го обичам.

Каква е голямата ти мечта в професионален план?

През 2008-а година свалих една игра, която беше с изключително иновативен интерфейс и като я свалих, си викам: Уаау, това е жестоко. Играта се казваше Assassin’s Creed, първата част. И си мислих – как ли ги правят тия игри, сигурно е супер сложно, нещо супер във висините. Две години по-късно един приятел ми предложи да работя в софийското студио на фирмата, а още две години по-късно започнах да работя по играта, която винаги съм си мечтал да е нещо като връх в кариерата ми. В общи линии започнах с това, че работих по нещото, което най-много исках да правя и имам няколко правени Assassin-а зад гърба си, има ме в кредитите на triple A игри и като цяло съм много доволен от това, което ми се случи до момента. Така че аз съм си постигнал мечтата. 

Кое тогава е следващото ти предизвикателство?

Да имам изцяло контрол върху нова игра, да мога да представя концепция като визия – игра, която да бъде с изцяло мой интерфейс.

Какво не знаят хората за работата ти?

Мои роднини си мислят, че по цял ден си играя игри и това е голямо забавление. И че всички в бизнеса са едни айляци, които по цял ден джиткат. Пък всъщност е вложен много интелектуален труд и много работа, много часове мъка и упорство.

Когато играеш за удоволствие, успяваш ли да го правиш пълноценно, без да го смесваш с работата?

Все още умея да се абстрахирам и да играя като обикновен човек, да се наслаждавам на цялостната игра, на сетинга, на всичко, което ми предоставят колегите като забавление. Когато ми се налага да правя рисърчи и да играя професионално на някоя игра, минавам на друг режим. Тогава гледам чисто специфични неща и мога да кажа, че не играя, а по-скоро изследвам, играейки едно и също ниво няколко часа или няколко дена дори, за да мога да изследвам целия път, целия флоу на интерфейса, който са направили колегите, да видя какво е ново, какво е грешка.

Би ли пояснил своята роля в процеса по създаването на една игра?

Аз съм част от една добре смазана голяма машина, която започва с работа с идеята, сведена от гейм дизайнерите до текстов документ, който аз прочитам, асимилирам и правя с визуална интерпретация. След което се прави архитектура на менютата, на флоу-а, който ще бъде въведен после в играта, тежко тестване на нещата, юзър аксесъбилити, всякакви неща, които може да бъдат подводни камъни се предвиждат и накрая вече се имплементира в ендгейм-а.

А сега може ли да го кажеш с по-простички думи?

Аз съм юзър интерфейс дизайнер. Тоест, аз съм човекът, който прави комуникацията между играта и играча. Аз му показвам колко кръв има, колко пари има, къде да стреля, какво да вземе, как да си купи дрешка – всичките тези неща са моя работа.

Така е по-добре... Кой ти е любимият звук от игра?

“Its’a mee Мaariоoo“ – това е от любимата ми игра за момента, много я играя с децата си. В момента те са фенове на всичко, което е свързано с Марио, и постоянно си подаваме такива реплики у нас. Като се прибера, обикновено казвам “Its’a mee Мaariooо“ – и децата се втурват към мен да ме посрещнат.

А кой герой в коя видео игра би искал да бъдеш?

Честно казано, не искам да съм точно герой в игра, защото всички преживяват големи драми, катарзиси, мъчат ги, стрелят ги, бият ги. Може би бих искал да съм човечето от играта Journey, което пътешества и странства, и така, леко си подхвърча лековато и накрая стига до едно себеоткриване в края на играта.

Как се запали по гейминга?

Първата игра, която играх, беше „Каратека“-та на Правец. Тогава не се запалих толкова много, но първата игра, която ме подпали зверски беше серията „Командос“ на една фирма – Ейдос, от едно време, циклех денонощно, постоянно беше това. Другата, която – аз ги играех едновременно – се казваше Rogue Squadron пак на Star Wars. Star Wars е през цялото време в живота ми! Много обичах да играя и на Half Life – и сега я преигравам от време на време. Събирахме се с приятели, играехме вкъщи, обсъждахме стратегии, как да се мине на кое ниво. Беше голямо забавление, много мили спомени.

Какво имаш винаги на разположение, когато играеш?

Гледам да ми е удобно и винаги имам под ръка една възглавничка, която много обичам и като пътувам някъде, винаги си е с мен. Докато играя, си я държа под лакътя, за да ми е удобно.

Как си изкарваш свободното време?

Понеже изкарвам доста време на стола зад компютъра, когато имам свободно време, гледам да го прекарвам или с децата си, или да поддържам старите си хобита като правене на макети (смятам, че съм доста добър в това), слушане и ходене на музика, игра на борд игри с приятели. Обикновено обичам, като е хубаво времето, да си взимам хамака и да ходя в някой парк, да си действам релаксиращо.

Actualno.com
Actualno.com Отговорен редактор
Новините днес