Неврофизиолози от университета Дюк са създали нова система за връзка между компютъра и мозъка на човека, която позволява на парализирани маймуни да управляват движенията на инвалидна количка със силата на мисълта, става ясно от статия, публикувана в сп. Scientific Reports.
"Някои парализирани хора не са способни дори да мигат самостоятелно, без помощ от страна на околните. Инвалидните колички или екзоскелетите, работещи на основа на електроенцефалографи, няма да работят нормално в случая с тях. Ние установихме, че имплантирането на електроди в мозъка позволява да се управляват по-добре движенията на инвалидната количка от ЕЕГ и другите „безконтактни“ методи“, казва Мигел Николелис от университета Дюк в Дърам (САЩ).
Николелис, един от главните пионери в областта на невропротезирането, вече няколко години работи над създаването на невроинтерфейси – комплект от микрочипове, електроди и компютърни програми, които позволяват да се включат киберкрайници, изкуствени очи и дори сетивни органи без аналог в природата (топловизьори и рентгеновизьори) към мозъка на човек и животни.
През 2013 г. научният екип на изследователя е успял да включи мозъка на животно към виртуален крайник, съществуващ само на екрана на компютара, а през 2014 година екзоскелет, създаден от Николелис и колегите му, помогнал на бразилския инвалид Хулиано Пинто, парализиран след катастрофа, да открие световното футболно първенство.
В новата си работа Николелис описва следващата логична крачка в тези експерименти – неговият екип разработил специална инвалидна количка и невроинтерфейс, който позволява управлението ѝ със силата на мисълта.
За нейното разработване учените вградили в моторната и зрителната кора на мозъка на два макака специален чип, който съдържа почти сто електрода, и включили маймуните с безжична връзка към инвалидната количка, която се движела по определен програмиран шаблон към чиния с грозде и други плодове.
Наблюдавайки активността на мозъка в това време, учените записвали сигналите, които моторната кора изработвала при движението на количката в различни посоки, и ги използвали за разработването на компютърна програма, която интерпретирала подобни импулси и с тяхна помощ управлявала движението на количката.
Три седмици след началото на работата с количката за едната маймуна и след шест седмици за другата двете животни се научили да управляват своите нови „крака“ практически безгрешно към мястото, където се намирали плодовете във всеки етап от експеримента.
Както отбелязва Николелис, мозъкът на приматите с времето започнал да смята количката за нов крайник и изработвал специални сигнали, които кодирали разстоянието между макака и целта, към която се движел. Тази информация според учените може да се използва, за да се усъвършенства работата на количката и да се научи тя да предсказва накъде иска да отиде нейният собственик.
