От векове учените се опитват да разкрият загадката как са транспортирани колосалните каменни статуи на Великденския остров. Наскоро възникна нова теория и тя се оказа много добре подкрепена, съобщава "Нешънъл джиографик".
Множеството огромни каменни артефакти са пренасяни на цели 18 километра от каменната кариера, където са издялани, без помощта на колела, кранове или едри животни.
В миналото учените са изпробвали много начини, включващи въжета, дървени ролки и плъзгачи. Сега двама археолози излязоха с нова хипотеза - статуите моаи са оформени така, че да могат да бъда движени чрез залюляване и придвижване напред на свободния край на основата им, а след поставянето му на земята същото се повтаря и с другия. Това се постига само с въжета и човешка сила.
Тери Хърт от Университета на Хаваи и Карл Лайпо от Калифорнийския щатски университет в Лонг Бийч работиха заедно с археолога Серджио Рапу, който принадлежи към местното население рапануи от тихоокеанския остров, за да развият идеята си. Те забелязали, че дебелите кореми на статуите разрешават лесно накланяне, а D-образните им основи разрешават на управляващите движението да ги завъртат на едната или другата им страна.
Хънт и Лайпо демонстрираха, че 18 души с 3 въжета и малко тренировки могат без проблеми да придвижат и относително лесно да направляват триметрова имитация на статуя моаи, тежка около 5 тона. Допълнителни приспособления не са били необходими.
В предишен опит да разреши мистерията, чешкият инженер Павел Павел, заедно с норвежкия изследовател Тур Хейердал и още 17 души опитали да задвижат 4-метрова 9-тонна моаи в право положение с въртеливи движения на основата. Екипът обаче трябвало да спре, защото увредил основата на статуята. Това е станало през 1986 година.
Година по-късно археологът Чарлз Лав и екип от 25 души изправиха модел на същата по размери статуя в дървена шейна и за две минути я придвижиха с 45 метра с помощта на дървени ролки отдолу.
За много от 2000-те коренни жители на Великденския остров, рапануите, произхождащи от полинезийски заселници, отговорът е прост. "Ние знаем истината - казва 25-годишният туристически водач Сури Туки, - статуите ходят."
Редактор: Ина Попова
