Валери Йорданов, който е актьор от трупата на Народния театър "Иван Вазов" от дълги години, гостува в Студио Actualno, за да говори за новия си филм "Шекспир като улично куче".
Той сподели и какво смята, че е важно да се каже по темата със скандала в най-големия театър в България и протестите като най-естествено човешко състояние, на които обаче никой не обръща искрено внимание.
Какво не се каза по темата със скандала за Народния театър, а е важно да се знае?
Много неща се казаха. Аз лично не бих искал да коментирам. Общо взето гледам да работя и да общувам само с факти. Много хора, които разбират проблема, не смеят да вникнат в него. Това, което аз ще кажа, е, че до последно знам, че съм на правилната страна. Държа на това свое вярване и убеждение. То е искрено и лично. Дори да загубим тази битка, защото обикновено невинаги правилният и справедливият побеждава, ще си я водя докрай.
Ситуацията как влияе на работата ви в театъра? Има ли някакво напрежение в трупата?
Въпросът ви включва отговора. За мен има напрежение. И самият факт, че не оставам с колеги, не оставаме да се пошегуваме, да се поздравим за премиера, а изиграваме представлението и си тръгваме, е достатъчно показателен. Това е все едно да ходиш като ученик в някакви предмети, които не разбираш, знаеш, че няма да се занимаваш с тях и че няма да ги допуснеш до себе си, обаче си принуден да учиш, да учиш, да учиш. Сравнявам го като усещане.
Защо казва, че му е омръзнало да протестира, но е готов да го прави цял живот?
И защо младите хора трябва да държат на интелигентна, а не на удобна позиция?
Разберете от самия Валери Йорданов:
