Премиерата на сезон 2 на „Демоните на Да Винчи” има своя собствена история. Когато Лондон тепърва се събужда, влизайки в Британски музей в осем сутринта, е равносилно на разходка с кодирана карта сътворена от Да Винчи.
Музеят привидно спи, а неговите експонати потънали в тъмнината, очакват новия ден и многобройните любопитни погледи на посетителите. Усещаш атмосферата специaлна. Стъпките ти отекват по гранитните плочи. Чуваш сърцето ти как бие. Сам си сред световната история и нейните загадки. Охраната на музея те насочва към мястото за срещата по виещи се стълби. А, там някъде дочуваш едва долавими човешки гласове.
Това беше само прелюдия. Последва среща с актьорския състав на сериала на чаша ароматно кафе и топли кроасани в ресторанта на музея. Казвам не напразно среща, защото интервюто се превърна в приятелски разговор. Актьорите са млади и много свежи. Покрай цялата тази вековна история, се водеше задушевен разговор.
Том Райли, изпълняващ ролята на младия Леонардо, седна пръв. Облечен в елегантна деним риза, без натрапчив парфюм, с диоптрични очила, усмихнат и закачлив.
Добро утро, Том, как си?
Том Райли: Благодаря, добре съм! Радвам се да започна деня си тук с Вас.
Подобно. Чуствам се доста специално – рано в музея на кафе с Том Райли.
ТР: (усмихва се) Нали, много е вълнуващо.
Разкажи ни повече за твоето първо впечатление от сценария на сериала?
ТР: Както вече знаете, сериала е фентъзи-хисторикъл и това дава доста възможности за пресъздаване на определени исторически факти в друга по-интригуваща светлина. Разбира се, че бях впечатлен от предизвикателството да пресъздам младия Да Винчи и онези години, които са обвити в много мистерия.
Какви нови умения трябваше да развиеш за новия сезон?
ТР: Наред с многото езда, трябваше да се науча да ползвам двете си ръце едновременно. Нали знаете, че Да Винчи е бил левак (поглежда с дяволит поглед) и за да пресъздадеш това му качество, е необходимо да поработиш повече например върху полагането на сянка с лявата ръка. Промених и хранителния си режим, защото, може би не знаете, но Леонардо е бил вегетарианец. Та и аз станах вегетарианец. Добре ми е сега.
Ако може само с три думи да опишете Да Винчи какви биха били те? Нещо повече, което не знаем за него?
ТР: Трудно се описва такъв човешки феномен с три думи. Да Винчи е бил шумен, прям и арогантен като характер, а в представите на хората той по-скоро изглежда като възрастен, улегнал творец. За себе си бих казал, че бях учуден когато разбрах, че той е бил анатом. Впечатлен съм от начина му на изследване на кръвоносната система чрез вливане на течен парафин. Кодирането на творчеството му също е голяма загадка и феномен.
В този смисъл, какво е твоето лично отношение към портрета на Мона Лиза? Мислиш ли, че зад мистериозната усмивка се крие автопортрета на Да Винчи?
ТР: (с намигане) Хм, това само историците могат да кажат. За мен Мона Лиза е събирателен образ на онази съвършена жена от времето, в което е живял той. И тъй като Леонардо се е връщал много пъти към този портрет, се смята, че там се крие голяма загадка. Вероятно скоро ще резберем, защото вече е открит гроба на предполагаемия модел на Да Винчи и след ДНК експертиза ще знаем повече.
Изпитваш ли страх като актьор, че превъплащавайки се в Да Винчи това ще доведе до стереотипно възприятие за самия теб? Това все пак си е продължителен творчески ангажимент.
ТР: Това е страхотен въпрос! Ами, за един английски актьор като мен това е равносилно на самоубийство (намига), но за един американски актьор е просто добра работа. Лично аз се забавлявам в тази роля и честно казано нямам нищо против да ме възприемат като протип на Леонардо. В този смисъл, ще избързам с въпрос за това дали ще има трета част. Честно казано - искрено се надявам!
И накрая, знам че не е възможно да ни разкриеш повече около сезон 2, но все пак нещо, за което смяташ, че си е заслужавало от страна на зрителя да чака?
ТР: (поглежда въпросително към представител на продукцията) Историята продължава на друг континент – Южна Америка в търсене на „Книгата на тайните”. Ще има много интересни поврати, много по-сложни взаимотношения между героите и респективно повече разкрития около емблематични негови творби. Всичко ще бъде повече от първия сезон, така че продължението ще задълбочи сюжетната линия с нови стъпки към разкриване на личноста на Да Винчи.
Атмосферата
В рамките на час и половина актьорите сядат един след един като отделят по 15 минути на интревю. Въпреки тази стройна система, интервютата повече наподобяват разговори отколкото промоционна кампания за популяризиране на втория сезон. Така непринудено си поговорихме и с Блек Ритсън, Лаура Хaдък, Ерос Влахос. Всички те са лаконични откъм собствените си персонажи във втората част, но са безкрайно разговорливи относно работа си и бъдещите проекти.
И още малко
След сладките приказки, се отправяме към архивите на Британския музей. С нас са част от актьорите. Отново като с карта в ръка, влизаме от една зала в друга, качваме се по стълби, минаваме по тесни коридори, отварят се различни врати. Така водени от живо любопитство, се движим като в лабиринт, който ни води до сърцето на музея – архивите.
Той се намира почти под покрива на музея. Естествената светлина на стъкления покрив придава допълнително усещане за пространство наред с махагоновите рафтове пълни с артефакти. Тишината е почти смразяваща. Посреща ни един от кураторите с бели ръкавици. На специални дървени постаменти, са поставени скиците на Леонардо. Разказва ни за всяка една от тях, за времето, в което е създадена и тайните, които все още крие. Любопитното никога не свършва около Да Винчи. Оказва се, че той е бил голям любител на котките и ги смятал за уникален обект на творчество. Но времената са били други, котките са били асоциирани с тъмното и Сатаната, така живите картини остават само скици. Следват графитени изображения на жена, войн, мускули. Кодовете нямат край.
Премиерата на втория сезон на „Демоните на Да Винчи” в България е днес 25 март по Fox TV.
Интервю на Невена Гачева
