"Няма как, преди пиесата на Джон Малкович да бъде поставена на сцена и да е видян резултатът, ние предварително да упражняваме идеологическо влияние върху него". Това каза в предаването „Лице в лице“ режисьорът Явор Гърдев във връзка с реакциите срещу пиесата "Оръжията и човекът", която холивудската звезда поставя в Народния театър "Иван Вазов".
Действието се развива по време на Сръбско-българската война в България. Сюжетът разказва за семейството на български генерал от войната и случайно нахлулия в него швейцарски войник Блънтчли.
Още: Джон Малкович: Писателите трябва да са против цензурата, не се присмивам на България
Споровете относно текста на Бърнард Шоу изникват от описанието на българския дом и култура от онова време - описание, което Съюзът на писателите у нас разкритикува. „Обикновено режисьорът, който е помолен да осъществи някаква пиеса в чужда театър или театър в собствената си страна, предлага някаква пиеса в резултат на свое убеждение, че тя носи някакъв смисъл, има естетическа и емоционална тежест“, обясни Гърдев.
Още: "Инсинуация, цинизъм, гавра": Съюзът на писателите въстана срещу Джон Малкович
По думите му, когато режисьорът реши това нещо и го предложи, тогава акт на цензура би било да му се забрани, ако той е бил поканен. „Има нещо, което се нарича творческа автономия – свобода на избора. Ако някой директор, санкционира моя избор на пиеса, тогава аз ще имам проблем с това. Въпросът е в това, че когато осъществиш свой избор и искаш да направиш нещо и си поканен да го направиш, тогава тази култура, която е достатъчно уверена в собствената си ценност, предоставя своята сцена и гледа това, което режисьорът на определения спектакъл иска да направи“, посочи Явор Гърдев. „Мисля, че ще бъде голяма грешка, ако продължим да експлоатираме нещо, което не е вярно“, допълни той.
Още: Явор Гърдев за смъртта на Навални: Нито един човешки живот не бива да бъде жертван
Според него въпросът е как гледаме на театъра и каква функция му отреждаме – дали му отреждаме представителна функция за държавата, или критическа функция във функционирането на обществото. „Европейският театър е във втория вид традиция. Той поставя проблеми, работи със смисъла да сме заедно, работи с противоречиви неща и предизвиква публиката да се включи в това“, обясни режисьорът.
