Един от най-обичаните български актьори Камен Донев гостува за трети път в предаването на bTV - „120 минути“ малко след като навърши 50 и в навечерието на премиерата на новия си моноспектакъл „Възгледите на един учител за силата на словото“.
„Много е приятно на 50. Рожденият ми ден беше вълнуващ - хора звъняха, писаха, поздравяваха ме. Подариха ми икони, златен кръст, все неща, свързани с духа. Особено е чувството, когато виждаш, че някой мисли за теб не само на рождения ти ден, защото хората, които ми се обадиха го правят редовно и ме подкрепят непрекъснато. Поздравленията им не бяха помпозни и приповдигнати, а бяха много чисти и сърдечни, естествени. Много обичам хората около мен“, сподели актьорът.
"Докато вървиш, пътят не е труден, но когато решиш да направиш нещо ново, се връщаш назад и си казваш: ето какво направих, значи новото трябва да е още по-добро. И тогава става много трудно", метафорично обясни и обобщи извървяния до момента път за този половин век живот.
Той призна, че подготовката на новия му проект "За словото: Форма, съдържание, намерение и видоизмение на хората" върви добре, но има и доза притеснение, защото от 8 години не е правил нов моноспектакъл.
"Аз съм много критичен към себе си и никога не съм бил доволен от това, което правя, но правя всичко по силите си, за да стане добре. Дано да оправдая очакванията на хората".
Премиерата ще бъде на 2 и 3 юни в Античния театър в Пловдив.
„Словото е нещо, което прегръща човека срещу теб. За мен то е стълба, парапет, опора, въже, мост, брод, по който да вървя в живота. За съжаление, рядко го използваме за утеха. Ние се видеоизменяме доста неусетно, без да си даваме сметка, правим го доброволно“, допълва Камен. Той е категоричен, че хората са добри, но сякаш се радват, когато са лоши и мачкат другите, искат да са доминиращи, защото преобладават непукизмът и криворазбраното усещане за радост от живота.
„Човек не се обръща към себе си, а гледа само другите. Затова българите трудно се развиваме. Съвременният човек се страхува от интелектуално усилие, това го измъчва, той го приема като натоварване, което е много жалко. Има още 2 проблема - обърканият човек и скучаещият - инфлуенсърът, човекът, който смята за важни неща, които изобщо не са важни.
Съвременният човек гледа да запълни скуката от страх да не остане сам със себе си, страх да чуе своя вътрешен глас, да се изправи пред проблемите си. Той не търси себе си, а търси да замести това, което му липсва отвътре - било то любов, утешение, радост, удовлетворение, той го търси на друго място - в мола, в шоурума за автомобили или на Малдивите. В България само имитираме бързина и заетост. Глупаците, които дрифтят по цял ден из София със скъпи коли, те не бързат за никъде, те нямат работа“, коментира актьорът.
Според него в българската политика няма изключителни хора, повечето са бебета, които не стават за комуникация. „Един от малкото, с които ми е приятно да си говоря, е Петър Стоянов“, признава Камен.
Той сподели, че родителите му са го наричали Каменчо и затова му е много приятно, когато непознати хора на улицата се обърнат по този начин към него. „Казват го с такава любов и уважение, че аз спирам и говоря с тях. Това е прекрасно. Ако има повече непознати хора, които се спират и си говорят, България ще върви напред. Ние не си говорим, ние се джафкаме. Словото е начинът да продължиш да бъдеш човек и разбира се спасение. Вярвам във всичко“.
По повод 50-годишния юбилей на Донев, навършен на 15-ти април, водещият на предаването Светослав Иванов му подари осветена икона на "Свети Мина" - светецът-войн, който изпълнява всички молитви и е покровител на семейството.
