През 2018 се отбелязаха 100 години от смъртта на Клюд Дебюси. Непреходната стойност на неговите музикални шедьоври се появява на сцената на Балет Арабеск със „ Следобедът на един фавн“. Наред с музиката от всеизвестния прелюд, в спектакъла се използват композиции на Дебюси за сиринг флейта , както и едноименната поема на Стефан Маларме, (по която е написан прелюда „ Следобедът на един фавн“), рецитирана на френски. В музикалната среда е включена и картина от природни звуци.
Хореографията на Мила Искренова интерпретира основните иновативни принципи, заложени в хореографията на Нижински : разработки на антични изображения и скулптури, силна изобразителност и поетичност, Партиите на Фавна и шестте нимфи са разпределени между 12 танцьори на Арабеск. Декорът и костюмите са по идея на Мила Искренова и Боряна Сечанова, която е консултант по визията на пиесата. Музикален консултант е Весела Цанкова.
Огромен публичен скандал и полицейска забрана била първоначалната реакция на „L'après-midi d'un“ на Нижински, която има премиера на 29 май 1912 г., откривайки нова страница в историята на Les Saisons Russes. Когато прави хореографията на " Следобедът на един фавн", Нижински се уповава на древногръцките скулптури и фрески. Поради това създава една изключително "статична" хореография. Едноизмерна. Като добавим и скандалните костюмите на Бакст, особено този на Фавнът, Дягилев е силно притеснен и иска да спре спектакъла, ако не се реформира. Нижински отказва да го промени и 'Фавнът' излиза през 1912 в Париж. Публиката е поразена , но аплодира силно. На премиерата аплаузът бил толкова силен, че Нижински наредил веднага да се изпълни ЦЕЛИЯ СПЕКТАКЪЛ НА БИС. .Така и станало.
Всички парижки ежедневници отразяват премиерата, а в един от най-престижните спектакълът на Нижински е напълно разгромен... Тогава се намесва скулпторът Огюст Роден, вече утвърден в арт средите авторитет, който анализира хореографията от своя гледна точка и убедително я защитава с възхитата си. Това обръща нещата в полза на спектакъла.
Чувствената поезия на Маларме, импресионистичната музика на Дебюси, великолепните костюми на Бакст, иновативната хореография на Нижински и уникалният шанс на Дягилев, дават на света завладяваща миниатюра, която все още докосва сърцата на зрителите и възбужда въображението на онези, които се опитват да изградят отново Фавна - Кратка история за страстта на едно митично божество към една красива нимфа. Този изящен балет е изпълнен толкова блестящо от Нижински, че завинаги ще остане невъзможен стандарт за новите поколения изпълнители. Както казва Нижински със своята характерна лаконичност: „Аз съм Фавн“.
„ДАНЦОН 2“
Музика - Артуро Маркес,
Хореография - Боряна Сечанова
Изпълнители: Даниела Иванова и Ервин Есен
Данцон2 „Видяхме един оркестър, в който музикантите буквално не докосваха земята. [...] И преди всичко видях на всяко едно лице нещо, което винаги съм вярвал, че музиката е – чиста радост. Общуване и радост.“
Сър Саймън Ратъл
Това е музика, която те кара да се обърнеш, да забележиш човека, минаващ покрай теб, да се усмихнеш, да пожелаеш да го докоснеш и да танцуваш…
„ВОДА“
Музика: Йегиш Манукян
Идея и хореография: Филип Миланов
Изпълнители: Константина Ханджиева и Валери Миленков
Тя си проправя път през всичко, оставяйки диря след себе си!
„Вода“ е съвременна танцова миниатюра, чийто обект е личността и нейната лична и интимна среда. Миниатюрата изследва самостоятелното моделиране на индивида – по какъв начин решенията, които взима, за да премине през определени ситуации и условия на физическото пространство, оказват влияние върху вътрешната му среда на възприятия, емоции и усещания.
В програмата още:
„БЛА, БЛА….“, премиера 2015 г.
Музика – Джони Транк и Джус ансамбъл
Хореография – Морис Кози (САЩ)
Изпълнители: Ангелина Гаврилова Андрея Андонова, Виктория Петрова, Петя Колева
Васил Дипчиков, Стефан Вучов, Филип Миланов
Хореографът Морис Кози превръща хлапашкото безгрижие, младежката свежест, култът да бъдеш готин, cool модата и веселия непукизъм в ироничен и безжалостен инструмент за
разобличаване на късмета да живееш в постмодерните времена. Спектакълът е в задъхано, почти шеметно темпо, цветен, пъстър и нахакан. (П.Пламенов)
