Днес, 20 октомври, се навършват 10 години от смъртта на режисьора Димитър Гочев – едно от най-големите имена в съвременния европейски театър. В годините между 1977 и 1985 г. той работи в България и Германия, а от 1986 г. трайно се установява в Германия, като се превръща в емблематична фигура за немскоезичния театър. Работата му е едновременно интуитивна, поетична, дълбока, но и рационална, ерудирана, интелектуална. Димитър Гочев казва, че телата на актьорите са по-умни от всеки режисьор. В спектаклите му думите и езикът се превръщат в телесна енергия, която задвижва целия театрален организъм. За него театърът идва от петите (запомнил го е от Хайнер Мюлер) – "да влязат петите в ход, да се затресе тялото…"
Димитър Гочев е роден през 1943 г. в Първомай. През 1961 г. пристига в Източен Берлин, за да учи ветеринарна медицина, но попада на спектакъла на швейцарския режисьор Бено Бесон – "Мирът" по Аристофан, в Дойчес театър. И както самият Гочев казва: "нещо ме тресна по главата… вцепених се от възхищение".
Така той заменя ветеринарната медицина с театрознание и неотлъчно следва Бено Бесон като негов асистент, което оказва огромно влияние върху театралната му естетика. Другата съдбоносна среща е с драматурга Хайнер Мюлер. Гочев дебютира като режисьор в театъра в Нордхаузен през 1977 г. – с една от първите пиеси на Мюлер – "Женска комедия". Оттогава Димитър Гочев постоянно се връща към текстовете на драматурга и прави много от тях. През 1983 г. поставя "Филоктет" на Хайнер Мюлер в театър "София", като спектакълът безспорно е едно от ярките събития в новата история на българския театър. По повод постановката Хайнер Мюлер пише писмо на Гочев, в което му казва, че за пръв път е видял "превода на текста в езика на тялото". След "Филоктет" Митко Гочев е поканен в Германия да постави друго заглавие на Мюлер – "Квартет", като повече не се връща в България.
Още: "Антихрист. Глави VIII, X, XI" на Стилиян Петров с премиера на 1 и 2 ноември в Народния театър
Постановките му редовно попадат в основната селекция на берлинския фестивал "Театрални срещи". Сред тях са: "Битката на негъра и кучетата" от Бернар-Мари Колтес, "Иванов" от А. Чехов и др. Неговата сценична версия на античната трагедия "Перси" (Хайнер Мюлер по Есхил) получава наградата "Спектакъл на годината" за 2007 г. През 2011 г. заедно с актьорите Самуел Финци, Алмут Цилхер и Волфрам Кох, с които прави повечето от постановките си, Димитър Гочев е удостоен и с една от най-значимите награди за театър в Германия и в Европа – театралната награда на Берлин.
От спектаклите, които Димитър Гочев е правил в Германия и в България, са гостували: "Госпожица Юлия" на Стриндберг, "Войцек" на Бюхнер, "Забравени от небето" на Екатерина Томова, "Пепел върху пепел" по Пинтър, "Месец в Дахау" на Владимир Сорокин, "Филоктет" на Хайнер Мюлер, "Буре барут" на Деян Дуковски. Последната среща на българската публика с театъра на Гочев е през 2007 г., когато на сцената на Народен театър "Иван Вазов" се играят спектаклите "Битката на негъра и кучетата" и "Персите".
Днес Народният театър си спомня за големия режисьор Димитър Гочев чрез три кратки интервюта – на съпругата му, актрисата Алмут Цилхер, на режисьора Иван Пантелеев и на актьора Самуел Финци, които ни връщат към личността и работата на Димитър Гочев. Творчеството на Гочев остави трайна следа не само в историята на театъра, но и в съзнанието на публиката. Интервютата, дело на главния драматург на Народния театър - д-р Мира Тодорова, можете да откриете на сайта на театъра.
