Жители на Русе заплашват, че ще затворят пътя към ГКПП "Дунав мост" тази вечер, защото градът отново е обгазен. Източникът на замърсяването обаче не може да бъде установен, а протестът е пореден с искане за чист въздух за русенци.
Най-малко 15 пъти през последните пет години вдигнаха на крак жителите на града. Социалните мрежи загряха от гневни коментари. Някои оприличиха миризмата на бакелит, други на пушек от пожар, предава Нова тв.
Седмици наред, въпреки проверки на институции в една от индустриалните зони, сочена за замърсител, русенци твърдят, че всяка вечер не може да се диша. И се готвят за автошествие, което да затвори входа към граничния пункт „Дунав мост”.
„Излизам за седма поредна година на протест. Снощи към 20.30 часа започнаха първите сигнали за миризмата. Миришеше на изгоряло и бакелит”, разказва организаторката на протеста.
Други протестиращи смятат, че проблемът стои на масата над 7 години и това не е нормално. „Не е редно да си затваряме прозорците през лятото, защото във въздуха има химически субстанции”, казват те.
Кметът на Русе заяви, че държавата трябва да стъпи силно в своята позиция, защото Русе е град с три промишлени зони. „Моята позиция е, че МОСВ трябва да стъпи силно в своите функции. Имаме проблем и нужда от държавата”, коментира кметът на Русе Пенчо Милков. "Искаме да има мобилна станция за всички органични замърсители на въздуха. Не може министър Димитров да ни връща топката и да казва, че сами трябва да си я купим. В Закона е записано, че има национален мониторинг", каза още градоначалникът.
Междувременно, експерти на РИОСВ вече проверяват предприятието и комплексното разрешително на Монтюпе ЕООД в предприятието "Линамар". За това съобщи зам.-областният управител на рада Свилен Иванов.
В позиция до медиите той припомня казуса и определя миризмата в Русе като "тормоз". Иванов призовава за решение на парламентарно ниво.
Ето какво пише зам.-областният управител: „През 2013-та година е издадено актуализираното комплексно разрешително на „Монтюпе“ ЕООД, след което при включване на мощностите започнаха проблемите в нашия град. От там нататък започна борбата за справяне с този проблем. През годините при отказа на фирмата да инвестира в нови технологии, които да пречистват тази миризма се стигна до промяна на собственост и съответно подписване на споразумение. Държавата беше абсолютно търпелива и изчака всички тези процеси докато се внедрят новите филтърни технологии, които би трябвало да решат проблема. За съжаление тази есен забелязваме, че отново се получават миризми. В тази връзка се проведе среща с управителя на „Линамар“. При срещата си с него му предложих какво трябва да се направи, за да се избегнат проблеми и хората в града да се успокоят – без значение дали това са вредни емисии или само миризми. Просто, те не трябва да излизат във въздуха на град Русе. Това че след тази среща две вечери имаше такиви миризми ми дава право да мисля, че толерансът на държавата приключи към това предприятие. От днес експерти от Регионалната инспекция по околната среда и водите са на проверка в предприятието, която ще продължи най-малко една седмица. Няма как да не бъде отбелязан и факта, че чуждестранният мениджмънт много добре знае нашето законодателство, както и че трудно можем да докажем, че това са вредни емисии.
Само ако може да се установи вреда от елементите в миризмата, тогава може да се ползва мобилна измервателна станция за анализ на качеството на въздуха в града. Има доста голяма разлика в нормите на измервателните единици в България и другите европейски държави. Може би е време за някакво решение на парламентарно ниво, което да доведе до промяна на закона и така да бъдат намалени съответните норми. В случая не съм съгласен с това, тъй като миризмата е толкова неприятна, че тя сама по себе си е тормоз, без значение дали е вредна или не.“
От началото на септември в Русе функционира и Общински кризисен щаб по въпросите за въздуха, а на неговото първо заседание бяха изразени предположения, че основният източник на замърсяващи емисии в района е най-вероятно от Източна промишлена зона, където се намира и предприятието „Линамар“.
