Малка улица, тръгваща от централния русенски площад "Свобода" и стигаща до великата река Дунав, носи името Кирил Старцев, а паметна плоча от признателните русенци напомня за делата му. Старцев е бил градоначалник на Русе през 30-те години на миналия век – най-благодатният период в икономическото развитие на страната през първата половина на ХХ век, както и през военните години на следващото десетилетие.
Един от водещите общественици в новата история на Русе след Освобождението, инж. Кирил Старцев играе важна роля в развитието на града и заема отговорната длъжност между знаковите преврати от новата ни история - този от 19 май 1934 г. на Политически кръг "Звено" и следващият от 9 септември 1944 г., извършен от Отечествения фронт с помощта на Съветската армия.
През тези 10 години, когато изпълнява длъжността кмет на Русе, той благоустроява града, което придава все повече съвременен европейски вид на населеното място.
Кирил Василев Старцев е роден в Белоградчик на 2 януари 1895 г., където баща му, капитан Васил Старцев, служи в българската армия, а през 1902 г. е преместен на служба в Пети пехотен дунавски полк в Русе.
Младият Старцев завършва Русенската мъжка гимназия "Цар Борис" (сега СУ "Христо Ботев") с отличен успех и продължава семейната традиция да създава кадри за защита на отечеството във Военното училище през 1916 г. След края на Първата световна война се уволнява с чин "поручик", но преминава в запаса. В края на войната се преориентира към строителното инженерство в Политехническия университет в Лозана, Швейцария и се дипломира през 1922 г., а това обяснява владеенето на немски и френски език от русенския кмет. Завръща се в Русе и започва работа по строителството на железопътни линии и мостове, а по-късно става районен инженер по водите към Русенската окръжна постоянна комисия. Избран е за подпредседател на Съюза на запасните офицери и подофицери в града от 1931 до 1933 г. За високия си професионализъм, в началото на 1934 г. е назначен за началник-отдел по водите в Министерство на земеделието и държавните имоти.
Инж. Кирил Старцев е назначен за кмет на Русе на Бъдни вечер - 1934 г. и без бавене се заема с изграждането на съвременен облик на града. Сред значимите постижения в това негово дело са построяването на емблематичната за Русе Съдебна палата и облагородяването на района около нея, с който се променя и Градската градина. Изграждат се Халите с прилежащия район, който се превръща във втори център на града. Строи се голяма модерна баня. Придунавският булевард се обновява с твърда настилка, поставят се тротоари и парапет, построява се т.нар. Мост на въздишките. Разширява се електроснабдяването, поддържа се модерно водоснабдяване и канализация. В крайните квартали се прокарва вода, правят се временни тротоари.
През 1935 г. се открива Българското дунавско параходство (сега БРП). Чрез речния флот през 1936 г. през пристанище Русе е отчетен най-големият внос в страната. Русе и Гюргево се свързват с редовна фериботна връзка.
В областта на образованието и културата: построява училищата „Ангел Кънчев“ и „Стефан Караджа“, но прави и основен ремонт на останалите. Отделя средства за: сборник за 50-годишнината на Русенската мъжка гимназия; написване история на Русе и развитието на местния театър.
Показателна за развитието на града е информация на Русенското общинско управление, че през 1943 г., в Русе има: една общинска болница и здравна служба с амбулатории, мъжка и девическа гимназии, техническо и мебелно средни училища, френско училище, германска търговска гимназия, стопанско и занаятчийско училище.
За размаха, с който работи, лидерските му качества и богатата европейска култура е избран за председател на Съюза на българските градове, а централната власт го изпраща като кмет „назаем“ в Добрич, за да предаде управленския си опит във върнатата ни след Крайовската спогодба от 1940 г. Южна Добруджа. Кмет „назаем“ се повтаря и през 1942 г. във Видин, след голямото наводнение в града и мерките за възстановяването му.
През превратната 1944 г. Кирил Старцев е в отпуск поради тежко заболяване. На 14 септември 1944 г. отечественофронтовската власт го освобождава от длъжността като кмет. След излекуването си е назначен за началник на водния синдикат „Русенски Лом“, а по-късно се занимава с водоснабдяването на Лудогорието. През 1956 г., след рокадите във властта е репресиран и за „благодарност“ за добрата си работа е изпратен в Белене. През 1959 г. постъпва на работа в проектантска организация, но разклатеното му здраве го кара да се пенсионира по болест и умира в Русе на 12 декември 1962 г.
Кирил Старцев остава в сърцето и душата на своите съвременници и признателните граждани, като кметът, който е възродил и въздигнал крайдунавския град, но в същото време съхранил аристократичния дух и архитектурните забележителности на Малката Виена.
