След Освобождението през 1878 г. в Русе мирно съжителстват българи, арменци, евреи и турци, но християнството и днес си остава основната и най-разпространена религия в земите край хубавия син Дунав.
Православната църква „Св. Троица“ е построена през 1632 г. и е най-старата в Русе. Местоположението ѝ е в централната част на дунавския град. Намира се на малък площад, почти долепена до сградата на Русенската опера.
В югозападния ъгъл на храма има помещение, наречено „катакомба“. Историята на строителството е забулена в тайните на времето. Предполага се, че е катакомба от V век или средновековна църква, включена по-късно в днешния храм. През османското владичество, по-лесно било издавано разрешение за строеж на нов храм, когато преди това е имало друг, като се възстанови старият. Местните християни са използвали старата катакомба, за да си построят църквата. По тогавашните мюсюлмански закони християнски храм не трябва да надвишава османлия на кон. По тази причина църквата е здраво вкопана (4,5 м под нивото на двора) в земята, но през тъмния XVII век още по-силно е вкопана в душите на християните.
В преддверието на храма се намират гробовете на четирима Доростоло-Червенски архиереи – Григорий, Василий, Михаил и Софроний. От двете страни на стълбището на катедралата има два надписа. Първият е надгробният камък на отец Данаил, който бил известен учител в килийното училище при метоха на църквата. След смъртта му през 1737 г. в Русе бил погребан в църковния двор, но учениците му вградили надгробния камък в църковната стена през 1764 г. Другият надпис е издълбан върху гранитна плоча и съобщава за извършено преустройство в църквата през 1764 г.
Храмът „Света Троица” е включен в поклонническите маршрути в региона, тъй като тук се пазят частици от мощите на Свети Теодор Тирон, Свети Панталеймон, Свети Евстатия, Свети Терентий, Свети Григорий – епископ Сръбски и Свети Яков Персиец.
Съвременният храм е трикорабна базилика с размери 15,60 х 31,20 м. Две редици по седем колони отделят корабите, като средният е по-висок. Сегашният вид на храма е след Освобождението. Чрез дарения са построени два параклиса. Единият е посветен на св. Александър Невски и е осветен на 5 август 1884 г. От 1979 г. не функционира и през 1983 г. е преустроен и тук е поместена музейна експозиция за църковна утвар, икони и старопечатни книги. Другият параклис е посветен на светите братя Кирил и Методий, който е осветен на 15 април 1886 г.
Каменни стълби заменят старите дървени, от които се слизало в храма и били разделени с парапет. Над тях е изградено красиво кубе в руски стил. По това време е построена и камбанарията (с 5 камбани), издигаща се на 19 м. Тя е с шестоъгълна форма и е иззидана от дялани камъни, взети от разрушената крепостна стена на Русчук. Оригинален е иконостасът на храма. Изработен е през 1805-1807 г. Тогава са изографисани и иконите, сред които и чудотворната на Света Богородица Умиление, създадена в края на XVII век, позлатени дърворезби и богата църковна утвар. През периода 1989 - 2000 г. е извършена пълна реставрация на иконостаса от Ирина и Вацлав Йосиф Копецки. Стените на храма са изографисани през 1934 г. от проф. Стефан Иванов и Господин Желязков. През 1870 г. е създаден църковния хор. Той е единствен в България след 1900 г. на ежегодна държавна субсидия.
В миналото, около храма се е намирало старото християнско гробище на града. От него са запазени надгробни паметници, един от които е вграден в тротоара до камбанарията. До стените й, могат да се видят два паметника, свързани с Кримската война. Те са на английски офицери, загинали при изтласкването на руските войски от Гюргево, Румъния. След Освобождението подобни паметниците са забравени и занемарени, а тези в Русе са единствените запазени у нас.
Катедралният храм „Св. Троица“ е обявен за Паметник на културата от национално значение през 1983 г.
